10 October 2008

Зелен скакалец

Едро насекомо с дължина до 5-6 см. Тялото му е тревисто зелено, често с жълт или кафеникъв оттенък. Антените са нишковидни, тънки и много дълги. Слуховите са разположени, като две надлъжни цепки, в основата на предните пищяли. Звук произвеждат само мъжките, като трият една в друга базалните части на надкрилията. Женските имат дълго съблевидно яйцеполагало. Широко разпространен вид в България.
Този млад екземпляр се беше разположил върху глухарчето в Етрополския Балкан.

Пещерата "Съева дупка", село Брестница, Ловеч

Съевата дупка е една от най-красивите пещери в България. Тя се намира близо до Ловеч и много лесно се стига до нея. Влиза се по групи. Има входна такса. Обличайте се! Ако е лято си носете дрехи, че вътре има постоянна температура от около 5-6 градуса.
Има няколко зали и е на 4 нива и има 5 галерии. Изключително устроена е. Става да се иде и с по-малки деца.
Твърди се, че тази пещера е била използвана от древните хора. В нея са намирани кости на животни, глинени съдове и прочие.
Съевата дупка

Етрополе

Град Етрополе е част от Софийска област. Разположен е върху северните склонове на Стара планина. Град Етрополе се намира в красивата котловина на река Малки Искър, в подножието на връх Баба, на около 80 км от София.
История: На това място е имало тракийско и римско селище, чийто основен поминък е било рударството. В началото на IX век е в пределите на българската държава. През XVI и XVII век се превръща в преуспяващо селище на база рударството (добива се желязо, сребро и злато) и занаятите, свързани с него - железарство, златарство, ножарство, производство на оръжие, земеделски сечива и др. Идват рудари от Саксония, Сърбия и Босна (фамилните имена Алеманите, Аврамови и Бохорови са от тогава). В Етрополе се секат и монети през XVII век. През 1749 г. селището е разрушено от земетресение, но будните планинци бързо го възстановяват. Идва обаче кошмарната 1791 г., когато шест пъти е опустошавано от кърджалии. Отново го възстановяват и през Възраждането градът заема достойно място във всенародния културен и национален подем. В ръкопис от 1820 г. е наречен “Великият град Етрополия”. Сегашното име на града вероятно идва от тракийския корен “етр” - вода, т.е. водно поле.
Наред със старата църква, през 1710 г. е издигната градска кула (превърната в часовникова през 1821 г.), а през 1871 г. и читалище. Тук се развива известната Етрополска книжовна школа, за което допринася и Етрополският манастир, който е на 5 км от града. През 1870 г. Левски създава таен революционен комитет, начело с Тодор Пеев - една от ярките фигури на Възраждането. Етрополци участват в легията на Раковски, в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, Христо Македонски, Христо Ботев. Етрополе е освободен на 24.XI.1877 г. от войските на ген. Гурко. След Освобождението запада. Постепенно се развива като туристически център, използвайки благоприятните природни условия за това.


Часовниковата кула
На всеки час камбаната на кулата оглася града. Намира се в центъра. Построена е през 1710 година от майстор Тодор като отбранителна кула. През 1821 година е преправена на часовникова кула от майстор Дидо.
Камбаната на часовниковата кула
Исторически музей
Музеят в Етрополе. Преди освобождението на България от 1878, сградата е била конак. Днес в него има изложени експонати от различни епохи свързани с историята на града.
Етрополски водопад "Варовитец"
В етрополския балкан, близо до град Етрополе се намира водопад "Варовитец". Красиво място за отдих, намиращо се под манастира със същото име.
Най - старото училище в града, "Христо Ботев"

За по подоробна история и повече снимки от красивия град Етрополе посетете сайта, като кликнете на снимката:

Ловеч, покритият мост и история

Ловеч е град в Централна Северна България и областен център на Област Ловеч. Той се намира в близост до градовете Троян и Плевен. Градът е административен център на община Ловеч.

Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Намира се на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан, на 150 км северозападно от столицата София, Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250 метрово плато, върху което се намира паркът. Стратеш и завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на югозапад, живописно заобиколен от хълма Хисаря и парка Баш Бунар. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 200 м. Най-високата точка в града е хълмът Акбаир (разположен в южната периферия) със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч заема най-ниската площ в местността — 150–190 метра н.в.

Покритият мост на Ловеч

BULGARIA NATURE

Чайка - в центъра на град Варна


Една ветровита септемврийска утрин (2008), чайките се рееха в небето близо до плажа на Варна.



Патица - снимах я във Варна в морската градина, в езерото при водните колела. Много е приятно, докато се забавляваш и караш колело, пред теб да се движи едно грациозно пате. Гмуркаха се и ловяха риба. (септември, 2008)


Зелен гущер - Велико Търново (юни, 2008)


Водни кончета - Велико Търново, в крепостта Царевец.



Водно конче - планината Голо Бърдо, Перник (юни, 2008)



Мравки - мънички, но много специални. Поне за мен. Тези ги хванах върху едно красиво цвете в центъра на град Етрополе. (август, 2008)


Гущер - разхождайки се в планината, често се среща този вид гущер. Препичат се на някой камък, винаги готови да побегнат, щом усетят нечие присъствие. Това гущерче стоеше на пътя ми в Етрополе. Успях да го щракна и след това изчезна. (август, 2008)



Бръмбар - заснет в планината на град Етрополе, пролет 2008 г.



Кафяв скакалец - 9 октомври 2008, в близост до Трънското ждрело.



Зелена жаба - среща се из цяла България. Снимките по-долу са правени на река Струма, град Перник. През лятото 2008 в реката се образуват заблатени територии, които са добри за развитие на зелената жаба.




Гълъбът е птица приспособена да живее през цялата година в големите градове на България. Той населява и природата, като се срещта сред скалите.

Най-красиви са в периода на ухажване. Аз ги снимах в парка на град Перник, България. Обичам да ги гледам и да ги храня понякога. На снимката по-долу се вижда и бял гълъб. За мен, символ на мира и свободата. (2008)









Гълъбите през зимата (януари, 2009)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...