Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец” е разположен по северните склонове на старопланинския Черен връх, върху бигорна скала, на 5 км източно от град Етрополе. През 1858 г. Старата църква е разрушена и на нейно място е построена днешната кръстовидна трикуполна църква. Две каменни плочи, зазидани в основата на новата църква (1858 г.) свидетелстват, че манастирът е основан през 12 век. Храмовият празник на Етрополския манастир „Света Троица” е на Петдесетница, който се отбелязва всяка година на петдесетия ден след Великден.
29 April 2009
24 April 2009
Брезник
23 April 2009
Правешки манастир "Св. Теодор Тирон", Правец
Правешкият манастир "Св. Теодор Тирон" се намира на 2-3 км. от град Правец и на 15-на км. от град Етрополе и 20 км от Етрополския манастир, 65 км от град София. Манастирът е разположен на красиво място в Правешката планинска част на Стара планина. Малък, стар манастир построен през второто Българско царство. По време на турското потисничество манастира е разрушен (от еничари през 1636 година, и от кърджалии през 18 век), когато е напълно унищожен. Възстановен е през 1866 година с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох. От 2004-2006(7) година църквата е реставрирана. Иконостаса е съхранен и са запазени три от старите стенописи, като новите са максимално в стила на предишните.
16 April 2009
град Правец
Правец се намира на 60 км. от столицата София, на пътя за Варна и Русе, 5 км от магистрала Хемус, и е на 10 км от град Ботевград и 12 км от град Етрополе.
Град Правец се намира в малката Правешка котловина. През котловината преминава условната граница, отделяща физикогеографската подобласт на Стара планина от тази на Предбалкана. На север котловината е ограничена от Лакавишкия рид ("Бърдо") и Остромския рид от Предбалкана, а от юг я ограждат живописните гористи склонове на рида Било планина (в. Маняков камик, 1439 м.) – издънка на Централната старопланинска верига. Източна граница на котловината е седловината Правешки връх, а в западна посока рътът Гребена от Било планина и възвишението Мъртви маж при с. Разлив я отделят от Ботевградското поле.
Subscribe to:
Posts (Atom)