15 November 2008

Античен град - Никополис ад Нестум






Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на село Гърмен, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 километра източно от Гоце Делчев.
История:
Никополис ад Нестум е основан през 106 година на мястото на тракийско селище от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „град на победата, разположен при Места“. Никополис ад Нестум е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главната магистрала Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2 - 6 век. В градa са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211 - 217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис. В края на 6 век градът е разрушен от славяни и авари. През 9 - 10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век (походите на кръстоносците). През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).
В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Никопол влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на археопископ.
Никополис ад Неструм е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.
Надпис на табелата пред античния град: Никополис ад Нестум е най-значителният градски център, икономически духовно средище на западните Родопи от Античността до Средновековието.
Организиран е подобно на малоазийските градове с аграрен характер.
В IV век част от първоначалната територия на града е заградена с дебели 2,40 - 2,60 м крепостни стени, запазени на места до 5-6 м височина.
Изцяло е проучена южната крепостна стена с 4 кръгли кули, отворената в 40 мекседра Южна порта, защитена с квадратни кули. В югоизточния ъгъл на укрепения град е разположено богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с покрит портик.
В близост до южната крепостна стена, е разкрита банска постройка. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U - образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула.
От средновековната епоха са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.
Каменно корито с християнски всечен кръст









top - начало
Гласувайте за Български туризъм   в BGTOPSITES.COM
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...