Деветашка пещера |
Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре той се разширява, като образува просторна зала с площ 2400 кв.м. Височината й достига 60 м, а на места-100 м.
От централната зала на около 200 м от входа, се отделят два клона. Левият е дълъг повече от 2 км. През него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5 м и ширина 5,70 м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала, дълга 50 м и широка 10-15 м. Този клон завършва чрез една малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара
Добрите условия за живот, които предлага Деветашката пещера - големи размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност - привличат вниманието на човека от най-дълбока древност.
Най-ранните следи от човешко присъствие са от средната старокаменна епоха (палеолит) преди ок. 70 000 г.пр.Хр. Първите обитатели вероятно са били неандерталците. Те изработвали своите оръдия от каменни отломки, чиито краища изостряли чрез очукване. След тях, през късния палеолит (45 000 - 13 000 г.пр. Хр.), се заселили представители на нов вид човек - хомо сапиенс фосилис (разумен изкопаем човек). Появяват се и първите оръдия изработени от кост.
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха (неолита) - VІ хил.пр.Хр.
Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха (енеолит) - V хил. пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Открити са голям брой керамични съдове, каменни и костени оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица и други дребни находки от камък, кост и глина.
Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха (енеолит) - V хил. пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Открити са голям брой керамични съдове, каменни и костени оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица и други дребни находки от камък, кост и глина.
Деветашката пещера е населявана и през бронзовата и желязната епоха.
През римската епоха в централната част, над изворчето е изградено светилище. При проучването на останките от сградата е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида.
По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.
През римската епоха в централната част, над изворчето е изградено светилище. При проучването на останките от сградата е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида.
По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.
източник текст: lovechmuseum.hit.bg
1 comment:
Все и се каня на тази пещара и все си оставам със заканите!
Post a Comment