11 November 2008

Кастелът Состра, село Ломец, Троян

Состра, Ломец
Посетих Состра лятото на 2007 година. Прекрасно място. Имаше една жена на входа. Тя ни посрещна в летната горещина. Даде ни информация за крепостта. Не спирам да се изненадвам на крепостите оставени по нашите земи. На един дъх обиколих крепостта. Опитвах се да се пренеса в онова време. Историята и миналото ме поглъщаха. Ето и данните за крайпътния кастел Состра...
СОСТРА е добре запазен крайпътен комплекс разположен на древния римски път "Виа Траяна". Намира се в долината на р. Осъм, край село Ломец, на 12 км северно от Троян и на 28 км южно от Ловеч. На площ от 4 кв. км. в периода II-V в. съществували силно укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради, некрополи.
Кастелът е построен в близост до водослива на р. Ладъна (Ломешка река), която тече в непосредствена близост до северната стена на укреплението. Надморската височина на кастела е 296 м. Цялата долина, в която е ситуиран, обхваща приблизителна площ от около 4 кв. км. В нея са локализирани и частично проучени множество антични обекти.
Планът на кастела е близък до ромб, с укрепена територия 1,5 ха, с добре запазена надземна част. В настоящия си вид Состра представлява план на кастел от преходен тип, достигането до който станало в края на ІІІ – начало на ІV век.
Кастелът е построен при строго съобразяване с природните дадености на равнината около река Азамус (Осъм). В центъра се намира Принципията – щабът на военната част. Пред Принципията минава главната улица виа принципалис. Срещу Принципията под прав ъгъл на виа принципалис преминава втората главна улица – Виа Преториа. От двете улици е проучено частично трасето на втората, започващо от източната главнта порта – Порта Преториа. Зад принципията минава една традиционна за римските военни лагери улица - Виа Квинтана.
В центъра на кастела са разположени най–големите и важни постройки. Това са: Принципията (щаб на военна част), където в централно помещение (светилище на знамената) се съхранявали официалните знаци на военната част – знамето с орела, бюстът на императора, касата на кохортата; Преториумът (луксозно жилище на командира на кохортите, разквартирувани в Состра и същевременно място за отдих на високопоставени лица, пътуващи по пътя Ескус - Филипополис); Хореумът (склад за зърнени храни).
Освен споменатите основни постройки, в кастела можем да предположим за наличието на други сгради, свързани с бита на воените обитатели. Най-многобройни са жилищата на войниците и по-високостоящите чинове от кохортата.
В кастела отново по римската военна традиция се очаква разкриването на лазарет, баня, различни по вид работилници, постройки, свързани с религиозния живот.
 
Крепостта е стандартен базов лагер на помощна пехотна част, наброявала от 500 до 1000 римски войници. Римската крайпътна станция Состра е изградена върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи. С римското нахлуване в земите от двете страни на планината Хемус (ІІ век пр.Хр.) се слага край на множество тракийски поселения. Върху руините на тракийско селище и дървено – землен лагер, съществували западно от махала Ломешки ханчета, Троянско, възниква укрепен военен лагер на помощни части (кохорти).Името на римската крайпътна станция Состра (Sostra) най-рано е отбелязано върху т. нар. “Певтингерова карта” (Tabula Peutingeriana) в края на IV век, която възпроизвежда римските пътища в късната Римска империя. Станцията, крепостта и прилежащите съоръжения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (Melta – вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад Радицес (Ad Radices – м. Попина лъка – източно от с. Бели Осъм, Троянско). През време на своето съществуване Состра преминава през няколко етапа на историческо развитие.
• Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която изгражда първата каменна стена в средата на ІІ век. Тя просъществува до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите.
• Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен през 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило през следващите три десетилетия.
• Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий І и свършва с унищожаването на кастела в края на V век.

Изграждането и развитието на силно укрепения военен лагер с внушителен пехотен контингент изисква добро снабдяване, техническа поддръжка и контакт с цивилно население. Доказателство, че лагерът не може да съществува без връзка с населението е фактът, че в непосредствена близост до него се развиват селище, стопански сгради, пещ или пещи за изпичане на битова керамика, два некропола, мавзолей и други постройки.
Цялостното изграждане на всички компоненти от крайпътния комплекс е подчинено на географски принципи, като се следва характера на релефа. Избран е сравнително равен и същевременно защитен от околните възвишения терен, като за естествен водоизточник се използвала река Ладъна (Ломешка река), която тече в непосредствена близост до северната стена на укреплението.

При проучванията на крепостната стена на всички участъци са разкрити основите на верижно разположени помещения, прилепени допълнително към куртината на стената. Разположени са около вътрешните страни на крепостните стени. Разкрити са 8 на брой, основно около източната стена, и няколко около южната порта на кастела. Тяхното изграждане може да се свърже с периода след войната с готите от 70–те години на ІV век. Със застрояването им е променена класическата планировка на лагера.
Портите на укреплението - 4 на брой, са разположени в средата на крепостните стени. Те са два вида – еднопроходни и три по–малки — двупроходни, които впоследствие през късната античност са затворени. Porta Praetoria е източната порта, северната е наричана Porta Principalis sinistra, а южната е Porta Principalis Dextra.
Най-голямата по размери е еднопроходната Порта Преториа (Porta Praetoria). Широка е 4 метра и е ориентирана в посока на идващия от станция Мелта античен път. Състои се от две врати — катаракта (външна) и двукрила (вътрешна).
Охраната на крепостните стени се осъществява от кули, разположени при портите на укреплението. Тук древните римляни изградили два вида – правоъгълни и кръгли. Правоъгълните, разположени в средата на крепостните стени, имали за цел да охраняват портите, около които били изградени. Изнесени извън линията на крепостната стена, те са свързани конструктивно с нея и следват нейния градеж и техника. Кръглите кули са разполагани в краищата на крепостните зидове и тяхната височина е стратегически изнесена над крепостните стени с цел наблюдаване на по-голям участък по продължението на целия античен път. Югоизточната кръгла кула е първата кула, проучена изцяло от експедициите. Тя е с диаметър 9 м. Страниците на входа й са оформени с тухлен градеж, който постепенно преминава в каменен строеж. Кулата конструктивно е свързана с крепостната стена. Входът е широк 1,30 м, а отвътре – 1 м. Всички кули в кастела са покрити с керемиди.
При този етап археолозите не са открили стълби в кулите, което е вероятно доказателство, че те са изграждани от дърво.
Източник текст: http://sostra.troyanmuseum.com/
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...