Историята на маскирането:
Обредното маскиране в българската фолклорна култура идва от паганистично време, в което воинът е влизал в кожата на животно тотем, човекът е търсел мястото си в космическия ред, а магията е установявала „равновесие” в природата.
В древните езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и на прадедите са едно цяло. В неговата идеология водеща е била идеята за плодовитостта на земята, хората и животните. Убеден, че предците им имат необходимата свръхестествена сила да дават тази плодовитост, той търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. Маската била средство „да премине оттатък”, за да допринесе за собственото си благополучие. Тя стои на границата между двата свята, приобщава човека към отвъдното и дава възможност да подчини силите, на които иначе е подвластен в своето ежедневие.
С тези древни вярвания се обясняват различните маскарадни игри в новогодишната и ранопролетна календарна обредност у българите. Според традицията в тях участват само мъже ергени.
Зимните обичаи с маски се изпълняват през „мръсните дни” – от Коледа (25 декември) до Ивановден(7 януари) по нов стил. По стар стил започват от 14 януари. Разпространени са в Западна България, в някои райони на Пазарджишко, Русенско, Видинско, Шуменско, Разградско, Плевенско, Хасковско, Провадия.
Маскираните изпълнители се наричат сурвашкари, мечкари, къпачи, бразая, кландза, джамалджии, бабугери, старци, камилари и др. Основната идея в техните обредни действия е прогонването на „нечистите сили”, които в този период идват от света на мъртвите и могат да навредят на човека.Единствено защитени са маскираните. Те са станали „нещо друго” и са придобили недосегаемост. Получили са сила да пазят и околните от зловредното влияние на тайнствените, непознати демони. Маските в повечето случаи са страшни и прогонващи. При бабугерите, сурвакарите и старците от Югозападна България те са изработени от кози кожи и достигат до височина 1.5 метра.
В Средна България – от крила и пера на домашни и диви птици, прикрепени върху големи дървени конструкции, до 3 метра. Корубите пред лицата са най-често антропоморфни. Местните ги наричат лици ( от лик) и се различават от маските от Западна България, които са зооморфни.
В Северна Българив (Русенско и Плевенско) по Коледа играе бразаята (коска) – същество съчетаващо белезите на животно и птица, което има дълъг, непрекъснато тракащ клюн, животинско тяло и рога.
Коледарското коте в Източна България също се разглежда като късна следа от една по-разгъната маскарадна практика.
Ивановденските къпачи от Видинско, Разградско и Шуменско са хора с начернени лица, върху които са добавени мустаци и брада от вълна или парчета кожа с животинско изражение. В обреда, който се изпълнява след „мръсните дни”, чрез очистителна сила на водата къпачите трябва да „очистят” света на живите от вредното влияние на задгробните сили.
Раннопролетното обредно маскиране се проявява около Сирни заговезни в Югоизточна Тракия, Родопите, Средногорието и Североизточна България, където е пренаселено с преселници – тракийци и балканджии. То се свързва с настъпването на земеделската нова година. В различни народи има схващането, че растежът на посевите зависи от духове, които довеждат живителната сила пролетта и лятото. Тези духове наподобяват животни. За това човекът поставя на главата си животинска маска и така разрешава проблемите си чрез магия.
Маскираните в тези райони са познати с названията кукери, старци, кукове, песяци, станчинари, джамалари, камилари, дервиши, джумале, дракуси, кьопек бей, калугере, арапе и др. А маските им се наричат гугли, качулки, було, образи, кауци, шапки, кюляфи.
Маскираните са облечени в традиционни костюми. Маските са зооморфни и антроморфни изражения.
Основен елемент в раннопролетния маскарад е играта на камилата (рогач, джамал). В обреда, многократно умира и се ражда, което се тълкува като ритуално осмисляне на цикличната идея живот – смърт-живот. Важна е и невестата (баба), която ражда бебе или живо коте.
Всяка група за маскарадните игри има водач. Обредното обхождане на сурвакарите се ръководи от болюбаша – млад мъж, облечен като войвода , офицер или полицай. Обредното заоряване се извършва и благославя от цар, облечен като останалите, но с дървен фалос в ръка (оплодителната сила).
Попът – изява на по-късна идеология е задължителен персонаж за повечето групи. Маската му често е гротескна.
Костюмът и звънците са свързанис маската. Без нея те нямат значение.
В древните езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и на прадедите са едно цяло. В неговата идеология водеща е била идеята за плодовитостта на земята, хората и животните. Убеден, че предците им имат необходимата свръхестествена сила да дават тази плодовитост, той търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. Маската била средство „да премине оттатък”, за да допринесе за собственото си благополучие. Тя стои на границата между двата свята, приобщава човека към отвъдното и дава възможност да подчини силите, на които иначе е подвластен в своето ежедневие.
С тези древни вярвания се обясняват различните маскарадни игри в новогодишната и ранопролетна календарна обредност у българите. Според традицията в тях участват само мъже ергени.Зимните обичаи с маски се изпълняват през „мръсните дни” – от Коледа (25 декември) до Ивановден(7 януари) по нов стил. По стар стил започват от 14 януари. Разпространени са в Западна България, в някои райони на Пазарджишко, Русенско, Видинско, Шуменско, Разградско, Плевенско, Хасковско, Провадия.
Маскираните изпълнители се наричат сурвашкари, мечкари, къпачи, бразая, кландза, джамалджии, бабугери, старци, камилари и др. Основната идея в техните обредни действия е прогонването на „нечистите сили”, които в този период идват от света на мъртвите и могат да навредят на човека.Единствено защитени са маскираните. Те са станали „нещо друго” и са придобили недосегаемост. Получили са сила да пазят и околните от зловредното влияние на тайнствените, непознати демони. Маските в повечето случаи са страшни и прогонващи. При бабугерите, сурвакарите и старците от Югозападна България те са изработени от кози кожи и достигат до височина 1.5 метра.
В Средна България – от крила и пера на домашни и диви птици, прикрепени върху големи дървени конструкции, до 3 метра. Корубите пред лицата са най-често антропоморфни. Местните ги наричат лици ( от лик) и се различават от маските от Западна България, които са зооморфни.
В Северна Българив (Русенско и Плевенско) по Коледа играе бразаята (коска) – същество съчетаващо белезите на животно и птица, което има дълъг, непрекъснато тракащ клюн, животинско тяло и рога.
Коледарското коте в Източна България също се разглежда като късна следа от една по-разгъната маскарадна практика.
Ивановденските къпачи от Видинско, Разградско и Шуменско са хора с начернени лица, върху които са добавени мустаци и брада от вълна или парчета кожа с животинско изражение. В обреда, който се изпълнява след „мръсните дни”, чрез очистителна сила на водата къпачите трябва да „очистят” света на живите от вредното влияние на задгробните сили.
Раннопролетното обредно маскиране се проявява около Сирни заговезни в Югоизточна Тракия, Родопите, Средногорието и Североизточна България, където е пренаселено с преселници – тракийци и балканджии. То се свързва с настъпването на земеделската нова година. В различни народи има схващането, че растежът на посевите зависи от духове, които довеждат живителната сила пролетта и лятото. Тези духове наподобяват животни. За това човекът поставя на главата си животинска маска и така разрешава проблемите си чрез магия.
Маскираните в тези райони са познати с названията кукери, старци, кукове, песяци, станчинари, джамалари, камилари, дервиши, джумале, дракуси, кьопек бей, калугере, арапе и др. А маските им се наричат гугли, качулки, було, образи, кауци, шапки, кюляфи.
Маскираните са облечени в традиционни костюми. Маските са зооморфни и антроморфни изражения.
Основен елемент в раннопролетния маскарад е играта на камилата (рогач, джамал). В обреда, многократно умира и се ражда, което се тълкува като ритуално осмисляне на цикличната идея живот – смърт-живот. Важна е и невестата (баба), която ражда бебе или живо коте.
Всяка група за маскарадните игри има водач. Обредното обхождане на сурвакарите се ръководи от болюбаша – млад мъж, облечен като войвода , офицер или полицай. Обредното заоряване се извършва и благославя от цар, облечен като останалите, но с дървен фалос в ръка (оплодителната сила).
Попът – изява на по-късна идеология е задължителен персонаж за повечето групи. Маската му често е гротескна.
Костюмът и звънците са свързанис маската. Без нея те нямат значение.
Източник "Български обредни маски" - Цветана Манова
2008
В град Перник се провеждат фестивали на маскаридните игри "Сурва" град Перник две поредни години. Заповядайте на страницата за "Сурва" и се потопете в атмосферата на фестивалите от 2008 и 2009 година!
No comments:
Post a Comment