08 May 2009

Траянови врата

Крепостта "Траянови врата" се намира на няколко километра от град Ихтиман. Идвайки от София по магистрала Тракия, след бензиностанцията над Ихтиман има табела указваща пътя. Пътувайки по стария път има нова табела, която ви кара да завиете на ляво и да тръгнете навътре в планината към крепостта.

Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон.
Пътувайки по трети клас път стигате до паметник издигнат в чест на 1000 годишнината от победата на Самуиловите войски над византийските нашественици в прохода Траянова врата. Не може да не спрете и да не прочете надписа на него.

По - малко от километър и достигате до самата крепост.
В античността проходът, в който се намира крепостта носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (на латински: Soneium). През 4 век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:
„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“
ГЛАВЕН ВХОД НА КРЕПОСТТА
ПАМЕТНА ПЛОЧА по повод 1020 години от победата при Траянови врата
ВЪНШНА ЛЯВА СТРАНА НА КРЕПОСТТА



ГЛАВНИЯТ ВХОД ОТ ЛЯВАТА СТЕНА
През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" (на гръцки: Βασιλική κλεισούρα) или "Царски врата" (на гръцки: Βασιλική πύλη), а по-късно и "Български проход" (на гръцки: Βουλγαρική κλείσις). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата).Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от турски: kapı, капия, врата и dervent, проход), както и "Маркова капия". Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.
ЛЯВАТА АРКА НА ВХОДА НА КРЕПОСТТА ОТ ВЪТРЕ

ЗАДНИЯТ ВХОД


ОБЩ ИЗГЛЕД ОТ ВЪТРЕШНОСТТА НА КРЕПОСТТА

ЗАОБИКАЛЯЩАТА НИ СРЕДНА ГОРА В ПРОЛЕТНО ЗЕЛЕНО


ЧАСТ ОТ ЗАДНИЯ ПОРТАЛ НА КРЕПОСТТА

ОБЩ ИЗГЛЕД
ЗАДНИЯТ ВХОД ОТ ВЪН
Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.






ПОГЛЕД ОТГОРЕ НАД ЗАДНИЯ ВХОД
ЗАДНИЯТ ВХОД


ЛЯВА АРКА НА КРЕПОСТТА
ТАЕН ТУНЕЛ ВОДЕЩ КЪМ МЯСТО СЪС СПЕЦИАЛНА ВОДА

ЛЯВА АРКА
ДЯСНА АРКА ОТ ВЪТРЕ НА КРЕПОСТТА


ОБЩ ИЗГЛЕД
ДЯСНАТА СТРАНА НА ВХОДА ОТ ВЪТРЕ
История, крепост и легенди в едно.
Вижте снимките от второто ми посещение през декември 2009.
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...