ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!!!
Този празник се чества с признателност към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните будители: учители, артисти, писатели, художници и още различни творци. Всяка една епоха е имала и ще има своите будители, водещи народа към просветление и самоосъзнаване. Днешните времена не са по-малко трудни за хората искащи да запазят българщината, езика и обичаите, сред ширещите се чужди култури и порядки.
Поклон пред всички будители на миналите епохи и съвременна България!
За самия празник. Първи Ноември е денят, в който се почита светеца Иван Рилски, закрилник на българския народ. От 1922 година денят е обявен за Национален празник в чест на народните будители.
На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи … Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване …”. Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник - 1 ноември - Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.
Този празник се чества с признателност към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните будители: учители, артисти, писатели, художници и още различни творци. Всяка една епоха е имала и ще има своите будители, водещи народа към просветление и самоосъзнаване. Днешните времена не са по-малко трудни за хората искащи да запазят българщината, езика и обичаите, сред ширещите се чужди култури и порядки.
Поклон пред всички будители на миналите епохи и съвременна България!
За самия празник. Първи Ноември е денят, в който се почита светеца Иван Рилски, закрилник на българския народ. От 1922 година денят е обявен за Национален празник в чест на народните будители.
На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи … Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване …”. Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник - 1 ноември - Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.Поклон пред Българските Будители!
No comments:
Post a Comment