Късноантична крепост "Кастра Мартис", град Кула

В Северозападна България се намира град Кула, на 32 км югозападно от град Видин.  Името на този град идва от запазената кула на късноантичната крепост "Кастра Мартис". Пръв изследвал тези места е унгарският археолог Ф. Каниц през 70- те години на XIX век, който определя местоположението на римската крепост "Кастра Мартис".

Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с историята на нашите земи през римската и ранновизантийската епоха /I- VI в./. След завоюването им от римляните в началото на I в. Земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Започнало изграждането на т. нар. Дунавски лимес /граница/, състоящ се от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения по южния бряг на реката. Със завоюването на Дакия /дн. Румъния/ границата се преместила на север.
В края на III и началото на IV век усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността били издигнати нови крепости. Една от тези новоизтрадени крепости в провинция Крайбрежна Дакия е Кастра Мартис /Марсовите крепости/ при Кула. Тя заемала ключови позиции през най- западния старопланински проход Връшка чука и охранявала важния римски път от Бонония за Сингидунум /Белград/.
В 377 г. през крепостта преминал с отрядите си император Грациян на път за Тракия. През 408 г. тя била превзета за кратко време от хунския вожд Улдис.
Кастра Мартис загинала при аварските нашествия от 586- 587 г. След прекъсване на живота тук в продължение на столетия укреплението било частично възстановено и използувано отново през XIII- XIV в. в отбраната на видинското феодално царство.[1]

Ето и фоторазходката ни в крепостта.

След няколко реконструкции и пристроявания окончателния вид на крепостта е с две стени. Между тях е имало караулни помещения.

Главната врата

Между двете стени

Из вътрешността на крепостта


Кладенец в крепостта

Еднораменна стълба, която е водела към бойната платформа на крепостните стени, които се издигали на 10 м височина и са завършвали с тесни бойници. По същата стълба се е влизало към втория етаж на югоизточната кула и помещенията към източната крепостна стена.

Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използувани засводените прозорци.