24 September 2012

Паменикът на свободата, национален парк-музей "Шипка" 1 част

Паметникът на свободата "Шипка" се намира на пътя между Габрово и Казанлък, на връх Свети Никола. Лесно може да се стигне до него и от двата града.
Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България по време на отбраната на Шипченския проход, която е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.


Паметникът на свободата "Шипка"
Идеята за построяването на паметника се издига на Учредителното събрание, проведено през 1879 г. в гр. Търново, от народните представители Стефан Берон и Петко Каравелов.
На 7-ми август 1921 г. в София се създава "Комитет за въздигане паметника на възраждането и освобождението на българския народ", който се обръща с призив към българския народ за събиране на доброволни дарения.
На 24-ти август 1922 г е положен основния камък на бъдещия строеж. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Строителството започва през август 1926 г. и продължава до 1930 г.
Освещаването и откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола е на 26-ти август 1934 г.
От 1970 г. Паметникът на свободата е със статут на исторически паметник на културата от национално значение.

Паметникът представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м.
Вътре в кулата е изграден на няколко етажа музей. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея, който се държи от четири лъва.
Вижда се женска мраморна фигура, която олицетворява Победата над турските войски и 
 руски воин и български опълченец, склонили глави пред саркофага...
"Българино, склони чело пред туй свято място - заветен паметник на вечната дружба между българи и руси - увенчали с кръвта си нашата свобода." - надпис на мраморна плоча в приземния етаж.
 Над приземния етаж има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
За да стигнете до тях преминавате през тесен коридор с високи стълби.
Може да видите Самарското знаме и карти на боевете от Шипченската епопея.
Портрети на ръководителите на военните действие и снимков материал на участниците във боевете.
Лични вещи от опълченците...
Пушките на опълченците и руските войници.
Триптих от Ив. Попчев от 1988 г.
Няма как да не се зачетете в думите на Вазов:
"И днес ощ Балканът, щом буря захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"
След приключването на военните действия Шипчеснкият проход се превръща в място, където близките на загиналите герои, техните бойни другари и признателни поколения в знак на почит и преклонение издигат множество паметници и поставят надгробни плочи. Първите от тях са руски и построени през 1878-1881 г. Българските паметници на бойното шипченско поле са тези на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата на връх Св. Никола (днешния връх Шипка) от 1934 г..
Панорамните гледки от върха на Паметника на свободата:

Поглед към Бузлуджа
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...