Лесновски манастир, Македония

 В началото на октомври се отправихме към Македония, за да посетим манастира над село Лесново. Той се намира на няколко километра от Кратово посока Пробищип. На отбивката за Злетово се отбивате от главния път и влизате в селото, в което се отправяте към Лесново, а от там изкачвайки се над цялата околия стигате до манастира, обител на свети Гаврил Лесновски.

 След като прекрачихме входа ни посрещнаха с добре дошли и сложихме дълги поли, които да покрият краката ни. Закупихме свещи и влязохме в църквата, която е строена, така всякаш са три залепени една до друга. Палим свещи в първата част, предверието да го нарека, и след това влизаме в същинската част на църквата. Много ми напомня по стенописи, конструкция и усещане на Боянската църква в България.

 Една дама, историк по профеия от групата ни сподели историята на манастира и насочи вниманието ни върху стенописите...
Според най-старото запазено житие, съставено от Светослав Граматик в 1330 г., светата обител съществува от 11 в. и е основана от самия Лесновски подвижник. Син на богати и благородни родители, от които наследява голямо богатство,

Според Йордан Иванов сведенията в „Изяснително писание” се отнасят до 14 в. и показват, че Лесновския манастир с неговите скитове, постници и многобройно монашество е едно от най-големите монашески поселения по онова време на Балканския полуостров с над 200 монаси.

Ктиторски стенопис на северната стена до иконостаса и надпис, на каменния стълб над вратата на църквата, датиращ от 1341 г. свидетелстват, че севастократор Йоан Оливер, от двора на крал Стефан Душан, обновил „от темели” манастирската църква и я дарил със скъпоценни съсъди, икони със сребърни обкови и много имоти, и отстъпил манастира като метох на Хилендарския манастир. На събора в Скопие през 1347 г. издигнали Лесновския манастир в седалище на новосъздадената Злетовска епископия, влизаща в диоцеза на Скопска митрополия на Ипекската патриаршия. За да отговори на новия си статут на съборен храм църквата била разширена с притвор, увенчан с второ кубе, за което свидетелства друг надпис от 1349 г. на старогръцки, разположен над този от 1341 г., от който разбираме, че ктитор и на този градеж е Йоан Оливер, със съпругата и синовете си. За последен път Злетовската епископия се споменава в 1353 г. Тя просъществувала най-много до 1381 г., през която тогавашният владетел на Злетовска област Константин Деян връща Лесновския манастир на Хилендарския манастир.

 С нахлуването на турците на Балканите положението на свещенството, монашеството и християнското население силно се влошило. Много манастири и църкви били ограбени и разрушени, имотите им заграбени. Много обители запустели. За отбелязване е, че през цялото протежение на турското владичество няма нито един податък за турско насилие над храма на Лесновския манастир.

Според преданието, скоро след нашествието на османците, Мурат-бег дошъл в манастира с войска, за да погуби монасите и обителта, но като похулил Христа и християнската вяра, цялата му дясна страна се парализирала, както и на най-близките му хора. Но след покаяние и молитва към св. Гавриил се излекувал и в знак за защита над манастира поставил под кръста на средното кубе полумесец. Благодарение на местните рудници и превилегированото положение на местните феодали и жители, Лесновския манастир бил добре поддържан чак до 17 в. Двама богати братя феодали Никола и Георки Пепик от Кратово през 1558 г. на мястото на по-стар дървен издигнали още един притвор към храма от камък и кръщелна от мрамор. (този притвор е разрушен през 1957 г. от атеистическата власт и днес отново е изграден от братята на манастира - б. а.) Издигнали и двуетажно крило с монашески килии и конак за поклонници.

Благодарение на други местни ктитори били направени и други обновявания на манастира през този период.

Но когато през 1805 г. бившият Дечански монах Теодосий дошъл, заварил манастира запустял. С помощта на местните, той препокрил и ремонтирал църквата и изградил 12 килии. През 1808 г. към него се присъединил и йером. Гавриил от Рилския манастир с когото изградили и нови конаци за поклонници. От тогава датира и сегашният дърворезбен иконостас изработен от прочутия Дебърски майстор дърворезбар и иконописец Петре Филипович, дело на когото са едни от най-прекрасните дърворезбени образци, като тези в Бигорския манастир, Рилския и Лесновския манастир, в църквата „Пресв. Богородица” в Скопие, в Крушево и др. /прочетете още...

 Малко преди да тръгнем, идват сватбари. ВИждаме младоженците, пожелаваме им щастие. Време е да потегляме. малко под манастира спряхме, за да се порадваме на околността...

Следваща спирка Кратово. До скоро!