Народът нарекъл това място дяволско, само защото на пръв поглед наистина изглежда страховито. От столетия местните хора от селата Студен кладенец, Рабово и Поточарка предавали от поколение на поколение легенди, че ако някой падне във водите тук, не го откривали никога жив. Може пък и предимно черния цвят на вулканичните скали в добавка на почти неземния пейзаж да са навявали злокобни мисли на предците ни.
Това е Шейтан дере, каквото е турското му име, или така нареченият Дяволски каньон на река Арда. И когато дойдох за първи път, трябваше да се ощипя, за да повярвам на очите си.
Всъщност, днес от него може да се види само половината, тъй като здравата скална основа на речния каньон е използвана между 1954-та и 1958-ма година за строителството на стената на язовир „Студен кладенец”, завирил близо 490 милиона кубически метра вода. От тук до град Кърджали, където язовирът започва, са 29 километра. Това е третото по големина изкуствено езеро в страната след язовирите „Мандра” и „Искър”.
Така че днес половината от Шейтан дере е под самия язовир, а в другия му край се намира в местност, наречена Басамака.
Сигурно е едно – когато и вие видите мястото с очите си, ще го обявите за необикновено. Погледнато от високо, изглежда като напукана от сушата черна пръст, или като лунна пустиня, сред която вие сребристото поточе на Арда. Но спуснете ли се в самия каньон, оставате буквално без дъх.
Първото, което ще ви направи впечатление, са напуканите по изключително правилен начин скали. В геологията точно тези тук те се наричат призматично напукан латитов поток. Тоест те са с вулканичен произход и представляват застиналата лава от северната периферия на близкия отдавна загаснал вулкан Св. Илия. От другата страна на язовира имало друг вулкан – и той носещ името Студен кладенец. Водата на Арда през вековете отнесла различните седименти и по-рехави скали, но не успяла да се справи с тези здраво споени и изключително твърди скали.
Впрочем, районът около стената на язовир „Студен кладенец” е прорязан и от едни от най-големите срутища в България, известни като Абразивните кладенци. Така че, по река Арда полускъпоценните минерали са навсякъде – ахати, аметисти, ясписи, а вкаменените от лавата дървета и морски животни ще ви впечатлят с формите и размерите си... Наистина е вълшебно.
Тръгваме от стената по течението и прескачаме от скала на скала, като на места се опитваме да стигнем и до водата на Арда, която често се крие между вулканичните скали. Казват, че дълбочината й тук може да е 30 и повече метра. Дори 60, според някой от местните хора. Но по-добре да си останем с легендата, отколкото да проверяваме сами истинността й. Според друго предание, страховитото място навремето е можело да се прескочи само от истински юнаци.
Явно и древните ни предци са оценили и използвали мястото, защото и тук, като почти навсякъде в Източните Родопи, могат да се открият ямички и дори шарапани в скалите.
Шейтан дере плаче да бъде снимано, да чакаш светлината да променя характера и контурите на сенките в един отдавна застинал свят, в който бушували могъщи земни сили. Днес най-силна тук е водата. Изключителна атракция за туристи и дори за риболовци, феномен, който според мнозина няма аналог дори в Европа.
Текст Стоян Радулов
No comments:
Post a Comment