Оряхово, средновековна българска крепост в местността Камъка

Средновековна българска крепост, Оряхово

Както през античността, така и през Средновековието по река Дунав се простира верига от крепости, които са защитавали северната граница на Българската държава. Крепостта в местността Камъка край Оряхово е една от тях.

На 600 метра западно от Оряхово в местността Камъка на най-високата точка на брега на Дунав се намират кула и руини от средновековна крепост, която днес е символ на града и свидетелство за неговата значимост през средновековната българска история. До нея се достига откъм югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг. От нея са запазени видимо масивен крепостен зид от източната и страна и почти квадратна двуетажна кула с височина 9 метра.

При археологичното проучване на крепостта са установени два строителни периода IX-XI век и XII-XIV век. Крепостта е изградена през IX век като част от дунавката укрепителна система на Първата Българска държава.

На това място най-напред възниква неукрепено селище от добре познатия тип раннобългарски селища. Изграждането на първото укрепление в края на 8 и началото на 9 век, се свързва със заплахата от страна на Византия и запазване цялостта на Дунавска България. Първото укрепление включвало вал с ров и каменна цитадела, издигната на най-високата част на терена. Населението в тази крепост се е занимавало със скотовъдство и земеделие, произвеждали са керамични съдове, накити. Развива се риболов и плаване с търговска цел. Това селище е важно дунавско пристанище на Първата Българска държава.

През 11-12 век крепостта, заедно с цяла България, попада под византийска власт. В края на 12 век върху развалините на укреплението от времето на Първото Българско царство в местността Камъка се изгражда ново, по-голямо и по-монументално като план и архитектурни форми, отново с военно-стражеви функции, съоръжение. Новата крепост има трапецовидна форма и заема 760 кв.м.

Река Дунав, Оряхово

Укреплението Рахово през периода на Второто Българско царство е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местните феодали или военачалник. Открито е огнище с много франгменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни.

През втората половина на 14 век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман.