Българският бряг на р. Дунав, очертаваща границите със северната ни съседка Румъния, е белязан от присъствието на древни цивилизации, оставили зад себе си безценни свидетелства за процъфтяващи култури. Някога по протежение на реката се е виел древен римски път. Крайдунавските градове Козлодуй, Оряхово, Лом и Вълчедръм крият в недрата си следи от времето, когато териториите на днешна България са попадали в пределите на Римската империя.
В околностите на с. Хърлец лежат следите от римската крепост Аугусте. По-късно на това място е възникнало средновековно селище. Предполага се, че то датира от времето на основателя на българската държава през 681 г. хан Аспарух. Там е бил разположен един от гарнизоните, охраняващи т.н. ”Аспарухов вал”. Следвайки трасето на крайдунавския римски път, стигаме до фортовете Вариана - до с. Лесковец и Валериана - до с. Долни Вадин, които са били свидетели на стотици битки, водени от римските легиони. До крайдунавския град Оряхово пък сe виждат следите от средновековната крепост от ІХ в. “Камъка”, която в течение на 5 века е защитавала териториите на българската държава.
На 7 км. от устието на р. Огоста, близо до гр. Козлодуй, застроен върху праисторическо и тракийско селище от І хил. пр. Хр., личат следи от кастела Регианум. Между Козлодуй и с. Хайредин пък са запазени части от старобългарски отбранителен окоп от VII - VIII в. Тук, векове по-късно, през 1876 г., гениалният български поет и революционер Христо Ботев слиза със своята чета от кораба “Радецки”, за да подкрепи въстаналите срещу османския поробител българи. Днес корабът е на своя последен пристан и е превърнат в туристическа атракция. Туристите проявяват интерес и към завещаното ни от древните римляни наследство. Някои от датиращите от тази епоха укрепления продължават своя живот и през средните векове.
В първоначалния си вид валът е бил съставен от землен насип с ширина до 20 м. и височина 4 м. и ров с ширина до 12 м. и дълбочина 2 м. Конструкцията на землените насипи е включвала и дървени елементи. Този вал се намира в близост до гр. Козлодуй.
Част от текстовия материал е взет от изказване на проф. д-р Р. Иванов
No comments:
Post a Comment