От втория етаж слизаме в мазето, където ще видим занаятите, с които са се препитавали хората от региона. Веднага прави впечатление масивната врата със стария ключ.
Търго̀вище /до 1934 година – Ескѝ Джумая̀/ е бил административен център в империята, в който е имало големи панаири. Тук занаятчии са продавали своята стока на търговци от цялата империя.
"Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развивали се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др., като скоро след това градът станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Градът има своето място в националноосвободителното движение.
Стилиян Чилингиров цитира думите на Мидхат паша при посещение в града, на което той говори пред свои хора:
– Има ли българи ратаи при турците?
- Няма.
- А турци ратаи при българите?
- Във всяка къща по двама, трима.
- Е, как могат българите да бъдат рая, когато те имат търговията и занаятите в ръцете си и като всичко хубаво в града е тяхно?"
Макет на малка воденица (караджейка) - строени край река Врана. Специално го включиха, за да видим задвижването на колелата вътре с водата. Благодарим ти, Ваня!
Преди да излезем обръщаме внимание на картата с народностните групи в окръга от началото на 20 век.
No comments:
Post a Comment