24 January 2009

Коне

Конете са изключителни животни. В България се използват в някои райони като впрегатни животни. Например в Балкана - Етрополе, ги използват за пренос на дърва от планината.


Това конче с майка му снимах на път към Троян. За съжаление малкото се страхуваше много и секриеше в мама. Но запечатах един красив спомен от тяхната близост.



Коне (Equidae) се нарича семейство сравнително едри, растителноядни плацентни бозайници. Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица (Еохипус). Те били с малки размери и обитавали гористите местности. Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници. С течение на времето Еохипусът еволюирал в Мезохипус. Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства. Четвъртият пръст закърнява, а средният се развива добре. След това новият вид в еволюционната линия на коня бил Мерихипуса. Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци. Той живеел в степите. При този вид 2-рият и 4-тият пръст закърняват, а средният се развива много добре. Предпоследният вид от филогенетичния ред на коня е наречен Плиохипус. За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст (копито), закърнели 2-ри и 4-ти пръст. И Плиохипусът дал началото на днешния кон – Еквус. Конят има добре развито копито и отсъствие на закърнели пръсти. Съвременният кон може да достигне височина при холката от 40 см (при мини-кончетата) до 175 см (при едрите породи), като разбира се има и индивиди, които не се вписват в дадените мерки. Теглото на обикновения кон е между 400-1200 кг. То зависи от породата и от използването на коня.Тези животни имат големи очи,но и проблеми със зрението.Често те виждат неподвижните предмети първо като подвижни,а след това-каквито са си. Също така цветовете при конете са много разнообразни. Конете се използват освен за работа в селското стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.
Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, люцерна, овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло, картофи, силаж, ябълки, круши и зелена (прясна) трева. А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения. Много важно е конете да имат прясна вода за пиене по всяко време. По принцип животните, които не съжителстват с човека, живеят на групи, наречени табуни. В табуна има един жребец или кобила с достатъчно опит зад гърба си, който/която е водач на табуна. Обикновено този кон е в разцвета на силите си и се грижи за здравето, за опазването, за храната и т.н. на групата. Всички останали се доверяват на опита на своя водач. Избирането му става чрез жестоки битки между най-силните жребци. А конете, които се отглеждат от хората, имат съвсем различен начин на живот и за тях се грижи единствено човекът.
Бременността при кобилите е с продължителност 335-340 дена или това е горе-долу около 11 месеца. Много важно за родилата кобила е тя да не извършва никаква работа в близките 2 месеца, но да се разкарва всеки ден. Обикновено кобилата се запложда на 4-тия месец след като е родила. Това ѝ дава възможност да се възстанови напълно. Разгонеността при конете продължава близо 1 седмица. По това време кобилата трябва да бъде оплодена. За това стопанинът избира какъв жребец ще я покрие и какви качества иска да има новото конче.
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...