Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по нов стил) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Житие на Св. Трифон
Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
ЩО Е ТРИФОН - ДА Е ЧЕСТИТ! ЩО Е ВИНО - ДА Е БЛАГОСЛОВЕНО!
"Както и да го погледнеш, денят вече расте, и то с повече от просено зрънце. На нас, дето сме отгоре върху земята, ни е все още студено, свиваме се в зимните си дрехи и броим като пред старт месеците до лятото. Но долу под земята семенца и коренчета вече са готови и чакат затоплянето на времето, за да започнат онова пролетно тайнство, наречено живот. Има едно жилаво и прастаро растение, лозата, която си има и празник и той е първият от земеделския календар – Трифон Зарезан, денят на лозари и винари на 14 февруари. Който и да попиташ в България, ще каже, че по нашите земи той се тачи от незапомнени времена. И наистина е така. Откакто дошъл Дионис в стара Елада и научил хората да отглеждат лозата и да правят от гроздето й вино, ги научил и да се веселят след труда си. Боговете са безсмъртни, нали? Това знаем всички, но не е ли малко тъжен този божествен живот, за който няма нищо невъзможно, а разтушителка от скуката е само Зевсовата амброзия? Може би затова олимпийските богове на драго сърце приели за свой законен най-малък брат тракиеца Дионис с всичките му имена – Бромий (Шумния), Леней (Изстискващия соковете), Лией (Освобождаващия от грижи), Никтелий (Нощния). За да няма край веселието, на което се леят вино и безгрижие, почитането на Дионис се проточвало през цялата година. С голяма тържественост през пролетта празнували в Атина Големите градски Дионисии, от чиито песни и представяне на живота и премеждията на Дионис се родила по-късно гръцката драма. Почти веднага след тях започвали Ленеите на мястото, където според легендата Дионис направил първото вино. По-късно римляните го прекръстили на Бакх и му посветили Либералиите през март. Минавали вековете, но празникът на лозата и виното по нашите тракийски земи останал до днес. Изглежда от всички чествания на Дионис най-силни са били гръцките Антестерии, които траели три дни – от 11 до 13 февруари по сегашния Григориански календар.
Не са малко народните празници и обичаи у нас, които са запазили старите езически традиции отпреди идването на славяните и българите на Балканския полуостров. Християнската религия ги заварила и не можейки да ги премахне или забрани, по свой начин ги “натаманила” към своите обреди. Точно такъв е и случаят с празника на лозари и винари Трифон Зарезан, който винаги се е смятал от историците, фолклористите и етнографите и познавачите в тази област за най-сигурният остатък от култа към Дионис по нашите земи. Той само бил похристиянчен, прикачили му за патрон младия светец Трифон от село Комсада в Малоазийската област Фригия и го преместили с един ден по-късно на 14 февруари. Народът го приобщил към веселбата си и за да не го чувства много чужд и натрапен, измислил легендата как Трифон си отрязал носа на лозето с косера и затова станал Зарезан. В случката, разказвана с някои малки различия и вариации от българи, сърби и румънци, Трифон и Богородица били брат и сестра. Трифон като всички сериозни стопани отишъл на лозето да реже лозите, а Богородица се разхождала нагоре-надолу с малкия Исус на ръце. Трифон й се присмял, че хем не върши никаква работа, хем се излага на показ с това дете без баща. А тя му отвърнала и го проклела да си отреже носа с косера, като е толкова работен. В тази история ясно прозира негативното отношение на българите към насилственото християнство и натрапените за почитане богове. Но може би който я е измислил, е бил доста начетен човек и е знаел и по-стари легенди като тази от гръцката митология за цар Ликург. Той се противопоставил на Дионис и не го зачитал, бил застигнат от пратена от него лудост и както си режел лозето, отрязал краката и ръцете на сина си, взимайки го за млада лоза. За нас е важно всяка година лозите да са добре подрязани, за да дадат добро грозде, а доброто грозде – хубаво вино. А хубавото вино поражда добри мисли и благи дела. Честит празник! Снежана Живкова " Източник: 
Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
ЩО Е ТРИФОН - ДА Е ЧЕСТИТ! ЩО Е ВИНО - ДА Е БЛАГОСЛОВЕНО!
"Както и да го погледнеш, денят вече расте, и то с повече от просено зрънце. На нас, дето сме отгоре върху земята, ни е все още студено, свиваме се в зимните си дрехи и броим като пред старт месеците до лятото. Но долу под земята семенца и коренчета вече са готови и чакат затоплянето на времето, за да започнат онова пролетно тайнство, наречено живот. Има едно жилаво и прастаро растение, лозата, която си има и празник и той е първият от земеделския календар – Трифон Зарезан, денят на лозари и винари на 14 февруари. Който и да попиташ в България, ще каже, че по нашите земи той се тачи от незапомнени времена. И наистина е така. Откакто дошъл Дионис в стара Елада и научил хората да отглеждат лозата и да правят от гроздето й вино, ги научил и да се веселят след труда си. Боговете са безсмъртни, нали? Това знаем всички, но не е ли малко тъжен този божествен живот, за който няма нищо невъзможно, а разтушителка от скуката е само Зевсовата амброзия? Може би затова олимпийските богове на драго сърце приели за свой законен най-малък брат тракиеца Дионис с всичките му имена – Бромий (Шумния), Леней (Изстискващия соковете), Лией (Освобождаващия от грижи), Никтелий (Нощния). За да няма край веселието, на което се леят вино и безгрижие, почитането на Дионис се проточвало през цялата година. С голяма тържественост през пролетта празнували в Атина Големите градски Дионисии, от чиито песни и представяне на живота и премеждията на Дионис се родила по-късно гръцката драма. Почти веднага след тях започвали Ленеите на мястото, където според легендата Дионис направил първото вино. По-късно римляните го прекръстили на Бакх и му посветили Либералиите през март. Минавали вековете, но празникът на лозата и виното по нашите тракийски земи останал до днес. Изглежда от всички чествания на Дионис най-силни са били гръцките Антестерии, които траели три дни – от 11 до 13 февруари по сегашния Григориански календар.
Не са малко народните празници и обичаи у нас, които са запазили старите езически традиции отпреди идването на славяните и българите на Балканския полуостров. Християнската религия ги заварила и не можейки да ги премахне или забрани, по свой начин ги “натаманила” към своите обреди. Точно такъв е и случаят с празника на лозари и винари Трифон Зарезан, който винаги се е смятал от историците, фолклористите и етнографите и познавачите в тази област за най-сигурният остатък от култа към Дионис по нашите земи. Той само бил похристиянчен, прикачили му за патрон младия светец Трифон от село Комсада в Малоазийската област Фригия и го преместили с един ден по-късно на 14 февруари. Народът го приобщил към веселбата си и за да не го чувства много чужд и натрапен, измислил легендата как Трифон си отрязал носа на лозето с косера и затова станал Зарезан. В случката, разказвана с някои малки различия и вариации от българи, сърби и румънци, Трифон и Богородица били брат и сестра. Трифон като всички сериозни стопани отишъл на лозето да реже лозите, а Богородица се разхождала нагоре-надолу с малкия Исус на ръце. Трифон й се присмял, че хем не върши никаква работа, хем се излага на показ с това дете без баща. А тя му отвърнала и го проклела да си отреже носа с косера, като е толкова работен. В тази история ясно прозира негативното отношение на българите към насилственото християнство и натрапените за почитане богове. Но може би който я е измислил, е бил доста начетен човек и е знаел и по-стари легенди като тази от гръцката митология за цар Ликург. Той се противопоставил на Дионис и не го зачитал, бил застигнат от пратена от него лудост и както си режел лозето, отрязал краката и ръцете на сина си, взимайки го за млада лоза. За нас е важно всяка година лозите да са добре подрязани, за да дадат добро грозде, а доброто грозде – хубаво вино. А хубавото вино поражда добри мисли и благи дела. Честит празник! Снежана Живкова " Източник:
Ритуали
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Източник: текст: УикипедиЯ, Православието, Сомелиер.бг
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Източник: текст: УикипедиЯ, Православието, Сомелиер.бг
No comments:
Post a Comment