Български туризъм : Пазарджик - катедралната църква "Света Богородица", къща-музей "Станислав Доспевски"

Пазарджик е град в Южна България. Той е център на Община Пазарджик и на Област Пазарджик и е в близост до град Пловдив. По време на краткия ми престой в този слънчев град посетих две от неговите забележителности.

Катедралната църква "Света Богородица" е построена в близост до моста на река Марица, в град Пазарджик, в периода 1836/1837 г. и е най-голямата възрожденска църква в България.Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума - 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка.
Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата "История на църквата "Св. Богородица" в гр. Пазарджик", иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година.
Създаден е от майстор Макри Негриев Фръчковски от градчето Галичник, Дебърско и четиримата си синове (двама - иконописци и други двама - скулптори).
През 1895 година изгоряла част от колонката на централната врата на нашия иконостас, но но четири години по-късно майстор Нестор Алексиев от село Осой, Дебърска околия отново я изработил, точно в стила на другите части на иконостаса.
Иконите в църквата са от различни години, спасени от пожара в 1834 г., а най-новите са от 1914 г., когато било последното изписване на църквата.
Не всички икони са датирани. Най-старата датирана икона е "Св. Дионисий" от 1815 г., от времето на епископ Дионисий. Друга стара икона е "Св. Богородица", подарена от калфите на абаджийския еснаф, по случай събора на еснафа през 1827 година.
Иконите с български надписи са "Св. Мина", подарена от механджийския еснаф и Петко Анастасович през 1854 година; "Преображение Христово", дар от Георги Х. Иванов; "Св. Харалампи", подарена от балканския еснаф на 12 март 1857 г.; "Св. Илия" от кюрчишкия еснаф от 1857 г.; "Св. Кирил и Методий", рисувана в 1860 г. от Станислав Доспевски.
Недатирани икони са "Св. Богородица", която се намира вляво от иконостаса; "Исус Христос" - вдясно, "Св. Димитър", "Св. Георги", "Св. Иван Рилски", "Св. Иван Кръстител" и други.
През 1914 г. храмът бил изцяло обновен и изписан от наши художници, начело с внука на Макри Фръчковски - художника Апостол Христов. По стените на църквата били изписани образите на св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий, св. Цар Борис, св. Трифон и други.

Работно време на църквата: 08.00 - 17.00 часа

Къщата - музей на Станислав Доспевски се намира в центъра на град Пазарджик и е един от 100 национални туристически обекта на България.

Станислав Доспевски е псевдонимът на Зафир Зограф - син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Един от най-значителните възрожденски художници, както и един от първите с академично художествено образование. Доспевски от малък навлиза в изкуството като помага на баща си в изписването на иконите в Пловдивската църква Света Неделя. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската Художествена академия в Петербург в класа на Ф. А. Бруни.
След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.
По време на Руско-турската война (1877-1878г.) е арестуван от турските власти. Умира в затвор в Цариград на 6 януари 1878 година.
Къщата на Станислав Доспевски е построена през 1864 г. от брациговски майстори до канава "Паша арк" в квартала "Вароша". Архитектурният й стил е "султан япъсъ" - типична цариградска къща, характерна за периода на Възраждането. Тя е двуетажна, кирпичена, с еркери и има 6 стаи със салон, като днес могат да се видят само 6 помещения.
В къщата има три стенописа: "Протокът "Златният рог" в Цариград", "Площадът на Пушкин в Одеса" и "Смяна на стражата пред императорския дворец в Петербург". Освен това къщата притежава богата стенописна украса както вътре, така и отвън, с което изпъква сред съвременните сгради.В шестте помещения са разположени вещи и предмети на Станислав Доспевски и семейството му, като най-ценното са фамилните портрети, намиращи се в портретната зала на къщата-музей. Сред тях е безспорният шедьовър "Домника" - българската "Мона Лиза".
Музейната еспозиция включва възстановена битова обстановка с автентични вещи и мебели, както и оригинални художествени творби на Станислав Доспевски. Впечатляващи панорами от Санкт Петербург, Одеса и Константинопол са изписани от ръката на художника по стените на просторния хол. Сред чимшири и цветя, в дъното на двора, се намират ателието на художника и камерна зала, ползваща се за гостуващи изложби.
От 1966 г. е филиал на Градска художествена галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик. Къщата на Станислав Доспевски е обявена за паметник на културата.