Български туризъм : Земенски манастир "Св. Йоан Богослов", Земен

Земенският манастир е разположен сред горите на хълмовете на Конявска планина на около 2 км. от град Земен в централната част на Западна България. Град Земен е на 40 км от град Перник и на около 74 км от град София, с които е свързан с асфалтиран път.

Град Земен - поглед от манастира

В дълбока древност, във вековете преди новата ера, районът на град Земен е обитаван от траките - агриани. През 1-4 век след Христа е част от Римската империя, а в 5-8 век на наследилата я по тези земи Византия.

През 680 година България след война с Византия овладява Мизия (днес Северна България). Друга българска група, водена от кан Кубер, спуснала се на юг от земите на днешна Унгария формира втора българска държава в днешна Вардарска македония. През 809 година двете български държави се сливат след успешното настъпление на кан Крум в южна посока и завладяването на София.

През Земенския пролом минава най-късата връзка между Горна и Долна земя - така българите наричали Мизия и Македония. Тук се заселват прабългари, начело с видния прабългарски род Кракра, който управлявал в Перник.

Входната порта на Земенския манастир

Манастирът е основан през 11 век. Състои се от черква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси.

Най-забележителна е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.

Храмът датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета съединени с хоросанова спойка.

Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.

В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя — едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.

Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от 9 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на 20 век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра.

На 5 март 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир — за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.