17 September 2009

Крепостта Плиска, Първопрестолна Плиска

Прабългарски войн - на пътя за Плиска
Плиска е град в Североизточна България. Той се намира в Община Каспичан, Област Шумен и е в близост до градовете Нови пазар и Каспичан. Той е първата столица на Дунавска България. Лесно се стига до старопрестолна Плиска. На стария път Варна - София, се вижда паметник на прабългарски войн и табела за град Плиска. След няколко километра от град Плиска се намира крепостта Плиска.

Столицата Плиска е заемала една огромна за времето си площ от 23 кв. км. Плиска се разполага на широко хълмисто поле, набраздено от няколко малки рекички. Това не е случайно, защото дошлите от Централна и Средна Азия прабългари са обитавали в прародината си богати на растителност площи. Те са били жизненоважни за изхранване на огромните стада едър и дребен добитък, както и жизненонеобходимите в мирно и военно време коне. Именно това определя пътя, който те следват в движението си от изток на запад през обширни степни области. Плисковото поле безусловно отговаряло на тези техни нужди.
Първата българска столица е устроена на принципа на концентрично укрепване. Трите укрепителни линии имали различно предназначение: първата очвертавала цялата територия на столицата, втората ограждала площта, на която били разположени жилищата на прабългарската аристокрация, а третата охранявала дворцовия комплекс. В науката те са получили названията Външен и вътрешен град и цитаделата (Ханско жилище или Малък дворец).


"... Испор (Аспарух) цар... създаде градове велики, създаде и Плюска град..." С тези кратки слова неизвестен автор от 11 век е предал вечно живият у българите спомен за техния пръв владетел, поставил началото на тяхната държава и столицата Плиска.


Възникнала като населено място скоро след историческата победа над Византия през 681 година, за около 200 години ( края на 7 век - 893 г.) Плиска е централна резиденция на българските владетели, първа столица и най-многолюден град на ранносредновековната българска държава.


През 811 година Плиска била превзета от войските на византийския император Никифор I...


Ниар "Плиска" - Вътрешен град
Вътрешният град в Плиска е укрепена резиденция на българските владетели и най-важна съставна част от столицата на ранносредновековна България през езическия период (края на 7 век - 864 г.) и в продължение на три десетилетия след приемането на християнството за държавна религия.

Плиска - голяма източна порта
Плиска - голяма източна порта

Петоъгълна кула в Плиска
Петоъгълна кула в Плиска
Кръгла кула от дясната страна на музея
Плиска - кръгла кула

Музей в крепостта Плиска
Музей с експонати намирани в крепостта Плиска
Гроба на Карел Шкорпел - откривателя на Плиска
Гроба на Карел Шкорпил в Плсика

Ниар "Плиска" - Болярско жилище
Изградено през първата половина на 9 век, т. нар. Болярско жилище представлява четириъгълна постройка със значителна големина (размери 16/12 метра). Солидните основи показват, че сградата е имала втори етаж. По план, начин на градеж и богатство на интериора - при разкопките са намерени части от мраморни капители и колони, постройката е сходна с жилищните дворци в Цитаделата. Както тях, тя е била снабдена със собствена банска постройка. Нейните останки са открити на 15-тина метра северно от входа на Болярското жилище, под зидовете на по-късна верижна сграда. Комплексът от жилищен дворец с баня, разположен само на 30 метра от Цитаделата, дава основания на предположението, че в Болярското жилище е живеел някой от особено приближените на владетеля първенци.
В края на столичния период и през 10 век на север от Болярското жилище се изгражда голям комплекс от постройки с "верижен" план. Те имат входове откъм запад и са отделени с улицата свързваща Цитаделата със северната порта на каменната крепост, посредством каменна оградна стена.

Болярско жилище в Плиска

Цитадела
Цитадела - северен вход

Засводен проход на таен сводник 9 век



Жилищен дворец ( 9 - нач. на 11 век)
Жилищен дворец ( 9 - нач. на 11 век)
Дворцова жилищна постройка (нач. на 9 век)
Дворцов параклис (края на 9-10 век)
Дворцов параклис (края на 9-10 век)


1- Кръгло водохранилище, преустановено в баня с подово и стенно отопление (8-нач. на 9 век)
2- Триделна баня с хипокауст (подово отопление) (нач. на 9 век)
3- Двуделна баня (втора половина на 9-10 век)




Голямо водохранилище и дворцова жилищна постройка над останките от водохранилището




Езически храм 9 век
Езически храм 9 век

Схема на цитаделата в ниар "Плиска"
Схема на цитаделата в ниар

Цитадела - главен вход
Цитадела в Плиска - главен вход

Ниар "Плиска" - голям езически храм, дворцова базилика
По древна традиция култовите сгради обслужват различни религии. И в Плиска, т. нар. Голям езически храм(1), след приемане на християнството е преустроен в църква. Тя е от типа базилика с трисъставен олтар и помещения - митатории за княза и за епископа(2). По-късно Дворцовата базилика е разширена - оформят се три нови просторни апсиди и мраморна олтарна преграда с богата пластична украса(3). До изграждането на Голямата базилика тя е единствена катедрала на Плиска - княжеска и епископска църква, седалище на духовно-религиозната власт в България.


Ниар


Ниар "Плиска" - представителни дворци
Крумовият дворец(1) е изграден през 8 век и представлявал просторна четириъгълна постройка, заемаща 4, 7 дка площ. Запазени са само основите на зидовете, които образуват мрежа от 63 правоъгълни клетки. Те били покрити с тухлени сводове, над които се издигала същинската постройка. Предполага се, че тя е била едновремнно представителна и жилищна. Двете четириъгълни помещения - кули, издаващи се пред източната и западни фасади, придавали на двореца облик на същинска крепост. Откъм западната си част той е свързан с галерия на подземен ходник(3). Дворецът е опожарен по времето на хан Крум, при превземането на Плиска от византийците през лятото на 811 г. Върху неговите руини е изграден т.нар. Омуртагов дворец (Тронна палата) (2). Най-добре запазената сграда в Плиска - съхранени са до 4 реда блокове от оригиналния градеж на стените и основите на тухлените сводове в приземния етаж. Три пъти по-малък от Крумовия дворец, новият дворец има изключително представителни функции. Горният етаж е представлявал просторна зала за приеми. В нейната северна част е било оформено апсидно пространство (ниша) за трона на владетеля.






Крепостните стени от вътрешната страна на Плиска
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...