Крепост Цепина, село Дорково, част 1

В средата на декември 2009 посетихме крепост Цепина. Бяхме отседнали във Велинград. На сутринта като се събудихме валеше сняг. Зачудихме се дали да тръгнем, но пък цял ден да стоим във града не ни се стори добре. Запалихме колата и се отправихме към крепостта. Разстоянието до село Дорково, над която се намира крепостта, от Велинград е около 16-18 км. Непознавахме този район. Намира се в община Ракитово. Минахме през малкия град Костандово, в което видях джамия, но нямаше как да я снимам. На няколко километра, най-много 5, е село Дорково. Спряхме в селото, за да попитаме на къде да продължим. Опътиха ни и още около 6 км път стигнахме до хижа Цепина, в която се намира музей с експозиция за крепостта.
Слязохме от колата. Сняг и мъгла!
Пред хижата имаше ловна дружина с няколко кучета. Добре ни поналаяха кучетата. Но именно ловците ни казаха на къде да продължим.
Имаше около 300-400 метра изкачване към крепостта. Единственият чадър взе фотографа и ето снимките направени под чадъра.

Хижа Цепина

Потегляме в дясно от хижата по заснежената пътека. Тя ще ни отведе до крепостта.

Малко панорама от Родопите, макар и през мъгла по време на изкачването ни.

Първият вход и първите стени от крепостта.

Още изкачване. Все още не сме достигнали крайната цел.

Вече се вижда. Българското знаме самотно се вее над крепостта и околността.

Панорама и поглед от високо към хижа Цепина

Малко панорама, докато не е паднала отново мъгла

Поглед към крепостта през много мъгла.

Крепостни стени

Тук при археологически проучвания са открити останки от тракийско селище, основите на няколко църкви, водохранилища, базилика, жилища и некропол. В сегашния си вид крепостта е построена между ХІ и ХІІІ век.

Водохранилище...

Малко след като се озовахме вътре в крепостта, забелязахме катерица. Моят неуспешен опит да я заснема, но беше на дървото.

Водохранилище. Аз си го кръстих двореца. Макар и малко за такъв, се издига величествено в околността. Най-високата запазена постройка тук. До нея в дясно на снимката, малко се вижда от църквата. Странно разположение, между две водохранилища. Поне се твърди, че са такива.

Какво ли гледат?... Единият разказва историята на крепостта. Малкият турист се забавлява със снега. "Крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. Завладяна е от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим и Цепина се превръща в негова престолнина. Крепостта е била внушителна, външните й крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата й част е бил изграден средновековен замък."(1)

Поглед към панорамата от Родопите през стелещата се мъгла наоколо.

Продължаваме зимната си разходка в крепост Цепина, село Дорково част 2.

Вижте и музея в хижа Цепина.

View Larger Map