26 July 2010

Карлово - къща музей "Васил Левски"

Входа на музея
Минавайки през Карлово спирам на центъра и влизам в родната къща на Васил Левски, която днес е музей. В нея може да се видят запазени стаите, в които е живял Лески със семейството си; големият двор, който в началото на лятото е красиво място. Къщата е музей още от 30-те години на 20-ти век. В музейния комплекс е изградена и изложбена зала, в която има експозиция с картини, вещи, документи и родословното дърво на Левски. Няколко са нещата, които ме впечатлиха най-много от залата.
Първата картина, на която е изобразен Левски и многото лица без очи на картината, единствено се вижда яркия поглед на Левски - живи очи... Другото нещо, на което се спрях е родословното му дърво и многото имена, които е имал Левски, по време на своята дейност. Няма град или манастир, в който Левски да не е бил укриван и пазен. Нека разгледаме заедно музея.
Музеят е един от 100-те национални туристически обекта и може да се подпечатат туристическите книжки.
Първото, на което обръщам внимание са стаите, в които са живели семейството на Левски и бояджиийницата за прежди.
Всекидневна стая
Работна стая
Къща музей - Васил Левски в Карлово

Зимник

Гостна

Бояджийница
Музей Васил Левски - Карлово, бояджийницата
Другото, което спира погледа ми е двора и паметника на майката на Левски - Гина Кунчева.





В съседния двор е експозиционната зала, в която са вещи, документи, картини на Левски. Повечето от нещата не са в оригинал, те се съхраняват в музеите в София.

На входа на залата са изписани думите на Левски: "Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението, а не да бъда кой знае какъв."



В залата мога да остана с часове. Заглеждам се в картините, които са рисували много художници, в документите и личните вещи, вглеждам се в почерка от малкото му черно джобно тефтерче... Изчитам на няколко пъти имената, които е носил, за да се укрива от турците. Заглеждам се в униформата му, оръжията...
Слушам какво говори един глас от уредбата, която пуснаха при влизането ни.
Време е да отида и до параклиса, който е най-новото към музея. В него се пази косата на Апостола. Не може да не сведеш глава вътре и да изречеш искрена молитва към Бога и блгодарност към Левски.
Малката уличка свързваща параклиса и залата.

Чешмата от страни на параклиса.

Параклисът с името на всички български светии.




След молитвата и мислите за Левски излизам от двора на музея и от дясната ми страна виждам часовниковата кула на Карлово.


Последен поглед към музея от вън и отново на път.

Вижте още мемориален комплекс "Васил Левски" при село Буново.
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...