Еленската базилика "Свети Илия" е раннохристиянски храм в близост до село Антон, общ. Пирдоп. Базиликата е разположена в подбалкана от дясната страна на река Еленска.
Пътувайки от Карлово към Пирдоп на 2-3 км преди село Антон, от дясната страна на пътя има табела за базиликата. Тя е навътре в полето на 1-2 км.
Началото на месец юни 2010 г. Свивайки в дясно от подбалканския път се движа около километър, след което виждам най-високата запазена част от базиликата. Има място къде да се спре. Мястото не е много посещавано. Обрасло е със свежа трева. Внимавам да не се е скрило животно в тревата. Виждам едно гущерче без опашка.
Вниманието вече ми се насочва към храма. Минавам през дебела крепостна стена, което е рядкост за такива места. Забелязвам, че има дори и отбранителни кули.
Базиликата има два периода на строеж - преди и след разрушението си по време на турското робство. По-стари части са средната и западната, построени на пояси от ломен камък и тухли, а по-нова е източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан.
По останките, които на височина достигат 8,50 метра, се съди, че храмът е представлявал внушителна трикорабна базилика.
По средата между двете най-високи части от базиликата виждам един черен кръст, на който има старинен надпис.
По останките, които на височина достигат 8,50 метра, се съди, че храмът е представлявал внушителна трикорабна базилика.
Най-високите запазени части от базиликата
"Местността Еленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе великокойлалети, които към 6–5 в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите. Проф. Александър Фол обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога.
Според друга теза топонимът е следствие от българизирането на етнонима „елини“ (гърци) във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха.
В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността. Била е действаща до около 1700 г., когато при един поход на османски войски в района, по заповед на предводителя им Яхия паша, е била опустошена: обстрелвана с топове и опожарена.
Първите любителски проучвания започват местни учители в началото на 1890-те години. Първите специализирани археологически разкопки са извършени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев." източник Укипедия
Според друга теза топонимът е следствие от българизирането на етнонима „елини“ (гърци) във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха.
В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността. Била е действаща до около 1700 г., когато при един поход на османски войски в района, по заповед на предводителя им Яхия паша, е била опустошена: обстрелвана с топове и опожарена.
Първите любителски проучвания започват местни учители в началото на 1890-те години. Първите специализирани археологически разкопки са извършени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев." източник Укипедия
Входа на базиликата
Натрупани камъни на едно място сякаш образуват малка могила...
Колона
Вижте още от "Български храмове и църкви".
No comments:
Post a Comment