09 November 2010

Село Гургулят и Пантеон на загиналите български воини в Сръбско-българската война през 1885 година

1 май 2010 година.
Отдавна се канехме да посетим село Гургулят, което се намира в Западна България, на пътя между градовете Сливница и Брезник. За съжаление пътя до селото е в доста лошо състояние и необходимо много внимание, за да не счупите колата си. Над селото в местността „Църквище“ е издигнат Пантеон в чест на загиналите български воини в Сръбско-българската война през 1885 година. Величественият монумент се вижда още движейки се по пътя към селото.

Гургулят е символ на победата на Българската армия (заедно със Сливница), над Сръбската армия, в Сръбско-българската война през 1885 г. Тогава българската армия защитава страната с цената на много свидни жертви, включително жители на селото, и не допуска да бъде пробита линията защитаваща пътя към Сливница.
Пантеонът има характерен червен цвят, който на слънчевата светлина се забелязва отдалеч.

Пред пантеона е направен паркинг, на който можете да спрете и да видите паметника. За съжаление днес е в доста окаяно състояние - руши се, стълбите му на места са доста опасни.
Във вътрешността на пантеона е издигната статуя на жена скръстила ръце и чакаща.
В краката й се е оформило нещо като малко езерце, в което хората са пускали монети. Колко ли са нужни, за да бъде поддържан този паметник на историята ни и славата ни?
Зад гърба на статуята е поставена плочата:
Обикаляйки пантеона ще видите изписани имената на загиналите воини в  битката при Гургулят от 1885 година.

"Боят при Гургулят е част от Сръбско-българската война, проведен на 7 ноември 1885 година, в района на село Гургулят, Софийска област.
Отрядът на капитан Попов в състав три пехотни дружини, артилерийска батарея и по-малко от два ескадрона получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, за да срещне Моравската дивизия.
На 7 ноември в 8.30 ч. капитан Попов развръща отряда на позиция от вис. Вишая до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в резерв. Артилерията заема позиции зад пехотата и открива огън по батареите и настъпващия противник. Към обяд сръбската армия насочва силите си в посока Кърнул с цел да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрекъснато се усилва и загубите на отряда се увеличават, капитан Попов решава да премине в настъпление, което започва към 16.00 ч. Отрядът се вдига на щикова атака и противникът не издържа на удара.
В боя вземат участие местните жители, включително и жени.
В района на Гургулят две сръбски роти са напълно унищожени, а останалите понасят тежки загуби и са принудени да отстъпят към Ракита. С боя при Гургулят се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление." (1)
Надниквайки от пантеона можете да видите селото като на длан. Виждам новата църква, по която все още има строителна работа.
Обръщам се към Алексиевата къща, която е удобна за отсядане, ако желаете да останете в района за повече дни.
И още няколко изгледа от високо към село Гургулят.
В местността около селото има още какво да се види. Нашата разходка е към своя край. Очаква ни ново преминаване по разбития път, но мястото си заслужаваше, за да отдадем почит.

Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...