Български туризъм : Раковишки манастир

Раковишки манастир

Северозападна България. След разходката ни до късно античната крепост "Кастра Мартис" на град Кула продължаваме към Раковишкия манастир. Изборът ни не беше добър за връзка между двете места. Не преминавайте през пътя Кула - Полетковци - Старопатица - Раковица. Няма такъв. Ние го направихме, но все пак, когато стигнахме след 40 минутно друсане, разбрахме че си е заслужило изпитанието. Раковишкия манастир се намира между село Раковица и село Киряево. Манастирът е под връх Черноглав.

Посрещна ни послушник, който ни отвори двете църкви. Спокойствие и тишина на всякъде.

В манастира имаше и един монах. Двете църкви са една до друга. По-голямата е Света Троица, построена в памет на загиналите воини от освободителната война от 1878 година. Запалихме по свещ.

След това влязохме в старата църква, в която не можеше да не обърнем внимание на запазените фрески по стените...

Няма възможност за преспиване в манастира.

Разбрахме, че през времето на комунизма манастирът е бил казарма. За радост не е бил съсипан и след промените е възстановен и се усеща красотата и чистотата на това невероятно място.

През турското робство манастирът е център на бунтовни дела. На 01.07.1850 г. селяните от Видинска, Кулска, Белоградчишка и Ломска кааза се вдигнали на бунт срещу поробителите. Ръководени от Цоло Тодоров, въстанниците влезли в бой с поробителя. Въстанието е потушено с огън и кръв. Опустошен е старият манастир.

Книжни дела са водени в манастира. По време на Видинското царство на Цар Иван Срацимир манастирът "Св. Троица" върши значителна просветна работа. Осман Пазвантоглу, властеник на видинско, опожарил и разру шил манастира. Като по чудо оцеляла старата църква. Тя и до сега е свидетел на славни български времена.

През 1825 г. църквата е обновена от тревненските живописци Къню Захариев и Досю Коев. Първото светско училище в северозападна България е открито тук през 1848 г.

Вълнуваща е живописта в църквата. Рисувани са Исус Христос, Апостолите, Св. Богородица, Св.Св. Константин и Елена и още много светци и просветители. Темата на "Страшния съд" е любима тема на зографите - внушителен и силно въздействащ.