Крепостта "Баба Вида"

Крепостта "Баба Вида" - Видин

Една от най-запазените средновековни крепости в България е Баба Вида. Намира се в края на речната градина на град Видин на брега на река Дунав. 

Отново ни се падна горещ летен ден и най-горещите часове на деня.  Но при предишни гостувания, все не стигахме до тази забележителна крепост. Сега му беше дошло времето.

Първото, което виждам и запечатвам са големите стени сред дърветата.

Това, което не може да не се забележи отвън е големия ров, който някога е бил залят с вода и дебелите крепостни стени и кули.

Моста, който е връзката със замъка и нашият главен вход, през който ще влезем вътре.

Пред него има магазин за сувенири, от където вземате билета си за посещение (можете да вземете общ билет за крепостта и историческия музей - попитайте за това).

Отстрани на входа има камък с издълбан надпис с кратка информация за крепостта:

" Баба Вида е средновековна българска крепост строена в края на 10 век, върху основите на римска крепост "Бонония".  През 13-14 век, когато Бдин е столица на Видинското царство, тя е разширена и добива сегашния си вид. В края на 17 век е частично възстановена и използвана от турците."

Арката над входната врата:

Масивната врата на крепостта:

Първата гледка от вътрешността.

Докато се разхождаме в крепостта, нека надникнем в историята й.
Източник на текста babavida.vidin.net.

"... На това място, доминиращо над околните низини, са били съсредоточени още от древността крепостните съоръжения на града. Устоял на не едно вражеско нападение, той е поправян и разширяван неколкократно.

Историята му е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди: античен – I – IV в., български – Х – ХIV в., османски – XV – XIX в. Реставрационната дейност е от ХХ в.

Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки, със страна около 70 м. Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични, докато външната е по-ниска, свързана с 2 кули. В стените свободно са разполагани тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. До известна степен строителството е и декоративно – съществуват запазени и до днес тухлени пояси, слепи аркирани ниши, различни геометрични фигури.

Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това била жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите.

Тук турците са бесели българи, борци за свободата...

Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от р.Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега каменен). След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към вътрешния двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

Замъкът “Баба Вида” е построен върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. От Бонония най-добре се е съхранила североизточната ъглова кула, която е вградена по-късно в основите на “Баба Вида”. Това най-ранно римско ниво на замъка е на кота 33,20 м.

Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От тогава е запазен големият югоизточен бастион. Превръщането на средновековното укрепление в зъмак е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Това ниво е на кота 34,40 м.. Външните зидове на замъка също са от средновековния строителен период – по фасадите ясно се различават бойниците от този период – на кота 43 м.

От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници в най-висока кота 46,67 м.

Плановата схема продължава да се обогатява посредством оформянето на околовръстен двор, изграждането на казарменото помещение, прилепено към западната външна стена на замъка.

Преживяла бурите на столетията, днес крепостта е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието."

продължаваме разходката си ...