29 March 2011

Крепостта "Баба Вида" - 2

Разходката ни продължава. Заедно със снимките ще споделя и легендите свързани с крепостта.
Едната е за трите сестри: Вида, Гъмза и Кула

"Живял някога мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза – разделили неговите владения помежду си.
Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза (нейна столица бил Гъмзиград в Сърбия) – се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра, Вида, останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дъблока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”."
Височината на крепостните стени. Поглед над стените.

Поглед във вътрешността на кулите.

Бойниците

Поглед към речната градина на Видин, Дунав и Румъния.
Слизаме на по-долно ниво на крепостта.
Време е да споделя и втората легенда за крепостта: "Дракула се подвизавал във Видин"

"Най-известният вампир в историята, граф Дракула, е бил във Видин и Никопол през първите месеци на 1462 г. Тогава са убити 23 883 души и то без тези, които са изгорели в опожарените градове и села по северната граница на Османската империя. Самият Дракула описва детайли от касапницата в писмото си от 11 февруари 1462 г. до Матей Корвин. Има и други исторически сведения, че Влад III Цепеш или Дракула, се е подвизавал по българските земи и в Бъдин (Видин). За тези събития по разкази на очевидци през 1463 г. пише и немският поет Михел Бехайм в поемата си "За един злодей, който се наричаше Дракула - воевода на Влахия":

Четиристотин шестдесет и втора -
година на плача и на позора.
Тогава Дракула се устремил
на поход към големия Никопол
и както след това узна Европа,
към двайсет и пет хиляди избил
неверници и християни.
Там имало такава страшна сеч,
че хълмовете близко и далеч
били от плач и вопли разлюляни.
...до столицата на България,
опасана от крепост здрава.
Бондан ратта му я зовеше,
а Биндин турците, понеже
те я владееха тогава.
Войските кралски завладяха
със щурм задържен твърдините -
погубиха те първенците,
че все проклети турци бяха.
И християни се предадоха,
но християни не пострадаха -
те всички тръгнаха с войската,
а пък градът бе изгорен.
Дойде на помощ в този ден
от Влахия, отвъд реката,
и Дракула, велик войвода,
със седемхилядна дружина.
Градът през огън пак премина
и дим се вдигна чак до свода...

Вече сме на най-долното ниво на крепостта.

Още история...
"Първото население на тези земи, за което има писмени данни, са тракийските племена мизи и трибали. През I в. те са покорени и земите им са включени в пределите на Римската империя. Веднага започва изграждането на пътища със съответни пътни станции, военни лагери, кастели. На мястото на сегашния Видин, вероятно върху основите на заварено тракийско селище, в началото на I в. възниква и се развива като една от силните крепости на Дунавския лимес - Бонония.
Бонония заедно със съседните й крепости са били атакувани и разрушени при аварското нашествие от 586 г. Поради удобното си местоположение обаче, тя единствена от тях се съвзема бързо и се развива като център на тези земи в средновековна България със средновековното българско наименование Бъдин/Бдин.

Това, което видяхме при някои от отворените врати...
Няма как да не обърнем внимание на тази стена...
Бонония се споменава за последен път в края на VI в. от Теофилакт Симоката, а Бдин е отбелязан за първи път във връзка със събития през Х в.
За съществуването на бдинската крепост през Първото българско царство и за военното и политическото й значение има сведения в различни исторически извори. От хрониката на Анонима "Деянията на унгарците" е известно, че по времето на цар Симеон българският управител на областта между реките Марош, Тиса и Дунав е бил Глад от крепостта Бдин. Неговият потомък Охтум управлявал същата област по времето на цар Самуил. Известно е още, че по същото време Бдин е бил център на епархия.Епископската катедра е била създадена тук навярно още при княз Борис I. За значението на бдинската крепост през Първото българско царство говори и фактът, че през 1003 г. император Василий II лично се заел с нейната обсада. Според византийския хронист Йоан Скилица, "... императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада". От посоченото свидетелство може да се заключи, че ранносредновековната крепост на Бдин била значително по-голяма по размери и по-добре укрепена, отколкото замъка "Баба Вида". Ето защо през IХ-ХI в. Бдин се очертава като най-значителната крепост в северозападните български земи. Не е известно докога крепостта е запазила първоначалния си вид и кога част от нея е била преустроена във феодален замък.

Църквата-параклис на крепостта.
Съоръжения...
Значението на Бдин изтъква арабският географ Идриси през ХII в., който отбелязва, че Бдин "е голям град на река Дунав". Единственото запазено средновековно отбранително съоръжение от средновековния град е замъкът "Баба Вида". В него се намирал "домът" на цар Иван Срацимир. Тук са живели преди това бдинските феодали княз Шишман и неговият син деспот Михаил Шишман. За нуждите на тези владетели е имало няколкоетажни жилищни сгради, стопански помещения и църква, на чието място са сегашните помещения около вътрешния двор на замъка.
През ХIII-ХIV в. бдинската крепост, тъй като се намирала в гранична област, често била нападана, обсаждана и превземана, особено от маджарите. Градът бил естествено средище на северозападните български земи от двете страни на реките Тимок и Дунав. Тази гранична област почти непрекъснато е била в ръцете на полузависими владетели. През ХIII в. Бдин последователно бил владян от феодалите Ростислав Михайлович, деспот Яков Светослав и княз Шишман. През 1308 г. Бдин бил столица на България, чиито императори се наричат Шишмановци. През средата на тази империя минавала р. Дунав.
Бдинското княжество, родово владение на Шишмановци, към 1352-1353 г. получил като собствено царство Иван Срацимир, син на Иван Александър. За да подчертае независимостта си, цар Иван Срацимир дори отказал да признае духовната власт на Търновската патриаршия и подчинил Бдинската митрополия на Цариградската патриаршия. Напредването на османските войски във вътрешността на Балканския полуостров и надвисналата заплаха над Бдинското царство принудили цар Иван Срацимир да стане техен васал, а по-късно - и да приеме турски гарнизон в столицата си. В това положение заварили Бдин кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд V през 1396 г. В една грамота кралят пише за "много якият град Бидино". След разгрома на кръстоносците при Никопол османският владетел Баязид I се насочил към Бдин, с измама пленил Иван Срацимир и окончателно покорил неговото царство в 1396 г.



“Баба Вида” продължава да играе роля в отбраната на града и през османското владичество. В края на XVII и началото на XVIII в. едновременно с изграждането на османското Кале тя е превърната в цитадела на новата крепост. Строежът на осемъгълната кула към р. Дунав и на два контрафорса се приписва на австрийците, които през 1689 г. завладяват Видин за известно време.
През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на бойни припаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци - рабоши. С тях безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една ниша е останала бесилката на затвора.
За последен път замъкът е използван като военноотбранително съоръжение през 1885 г.
“Баба Вида” е национален паметник на културата (1964 г.)"

Време е да тръгваме. Поглед към входа за последен път.
Пред крепостта видинчани са направили градския си плаж. В горещото време да направят тен и да се разхладят във водите на Дунава.
Обръщаме се за последно към крепостта. ДО скоро!
Началото на разходката...
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...