В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
"А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.
А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. (Иоан 11:38-46)"
За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.
Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.
Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.
Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.
Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.
При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.
Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. "Възкресителят казва св. Ефрем Сириец първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота в общото възкресение."
Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Главнодействащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т. е. те вече не са деца. Веднъш взела участие в лазаруването всяка една девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже.
Обикновено едно село има няколко лазарски групи. По-рядко се среща в едно село всички момичета да лазаруват. Това става само в много малки села и махали. Тяхното разделяне става по местоживеене. Бъдешите лазарки се събират предварително както коледарите за да си припомнят стари и да усвоят нови песни посветени на този празник. Това става на свети 40 мъченици (9. ІІІ. ).
На самия празник Лазаровден (тази година се пада на 16. ІV. ) те започват да обикалят къщите на хората като изпълняват различни песни. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Тези песни се пеят за здраве и берекет.
Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора.
В някои райони на страната изпълняваните ритуални лазарски игри се наричат буенек. За разлика от лазаруването буенека се изпълнява по време на Великденските пости. Това означава, че не се извършват само на Лазаровден. Участичките както в останалите крайища на България, така и в Източна България са млади моми. Те избират една между тях за водач- буенец. Тя събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се препомнят старите. Тя е облечена с празнична носия, но понякога тази девойка облича и невестенската премяна на скоро омъжила се млада жена. За разлика от другите момичета водачката облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Пак водачката води групата из селото. С буенеца върви и булка. Обикновено за булка се избира момиче, чиято възраст е не по-малка от 8-10 години. То задължително трябва да е от семейство в което и двамата родители да са живи. Това дете е облечено в булченска премяна и е забулено с невестенско було.
При изпълнение на ритуалните танци участничките в тези игри застават едни срещу други и пеят, а в средата се намират буенеца и булката. По време на ритуала буенеца замахва със сабя, секира или обикновена пръчка над главата на булката. След това хвърля кърпа към стопанка, която от своя страна завързва в нея пари. В същото време тя дарява буенеца, булката и останалите участнички с яйца и брашно. Тези яйца по-късно ще бъдат боядисани от момичетата за Великден. След като приключи обредния танц домакинята изнася сито, което търкулва и по това се гадай каква ще бъде годината.
С приключването на лазарските игри не свършва празничния цикъл от ритуали и обреди, които се изпълняват непосредствено преди Великден (Възкресение Христово). Празничните ритуали продължават и на следващия ден – Цветница.
Ето и някои лазарски песни:
Изгряло е ясно слънце,
Ой. Лазаре, Лазаре,
Изгряло е е ясно слънце,
у Радкини равни двори,
не е било ясно слънце,
най била сама Рада,
с черни очи еленови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Песента е записана от Мария Калчева-род. на 28. VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци (кметство Тодювци), общ. Елена
Блаза на момина мама
Блаза на момина мама,
Добро чедо ранила:
Мама си не засрамила,
Татко си не посрамила!
Ранила и отгледала,
Гледала и отгледала,
Със шекер ли ú ранила,
Във сандък ли го ú държала.
Майка си не засрамила,
Татка си не зачернила,
Петлите пели, не пели,
Момина мама разсмели.
Аферим момина майко,
Добро си чедо ранила!
Източници: Православието.com, БГ история (bg-history.info), форум Розали
No comments:
Post a Comment