26 April 2011

Разходка в Ловеч, Великден 2011, крепост Ловеч

Христос Воскресе!
Прекрасен слънчев ден!
Пътуване! Ловеч!
Кратка информация за града
"Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Намира се на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан. На 150 км югозападно се намира столицата София. Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250-метрово плато, върху което се намира паркът „Стратеш“, завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на юг, живописно заобиколен от хълма „Хисаря“ и парка „Баш Бунар“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ (разположен в южната периферия) със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч заема най-ниската площ в местността 150-190 метра надморска височина." и нашата разходка започва. Спираме до река Осъм, пред турската баня в квартал Вароша.


От тук се вижда крепостта. Тръгваме по тесните улици на стария град към средновековната крепост на Ловеч.




Пред крепостта. Билета струва 2 лева за възрастни и по 1 лев за учащи и пенсионери. Печат от 100 обекта на България търсете в музея на Васил Левски в квартал Вароша.
Няколко кадъра от вътрешността на крепостта и малко история:
"Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първи жители на територията на град Ловеч се считат траките от IV-III в. пр.н.е. Първото селище по тези земи е град Мелта, столица на древното тракийско племе мелди. Вероятно Мелта се е разпростирал на територията на днешния квартал Вароша. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена Президиум, която е с тактическо значение, разположена на римски път, част от който може да се види и до днес в околностите на града."


"Ловешката средновековна крепост е разположена върху хълм, по-късно наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и формално е отбелязано началото на Втората българска държава. През XII век Ловеч е търговски център и един от най-известните градове в България. Преди избора му за български цар (1331), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб."


"Турското нашествие не подминава и Ловеч, но Ловешката крепост е една от последните завладени — чак през 1446 г. Дълго време след това Ловеч запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и вземане на деца от местното население за еничари (кръвен данък). Първото име на ловчански епископ срещаме през 1558 г. До 1852 г. в Ловеч (Лофча) има единствено гръцки владици.
За първи път в документ от 1520 г., и за последен през 1830 г., градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През XVII век търговията процъфтява. Градът е търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. През 1768 г., със средства на Хаджи Василий от Ловеч, е украсен параклисът „Йоан Предтеча“ в Зографския манастир. От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г.
През 1784 година, по време на руско-турската война, Ловеч е обсаден от руската войска и изгорен.Населението му драстично намалява до 4600 жители. За дълго време в Ловеч запада основният поминък."
"По време на Руско-турската война (1806-1812) руските войски два пъти освобождават Ловеч. В началото на 1810 г. русите превземат Силистра, Никопол, Русе и се придвижват на юг, достигайки подножието на Балкана - Плевен. Руски отряд под командването на генерал-майор Михаил Воронцов от Дунавската армия на генерала граф Николай Каменски достигат и превземат Ловеч на 17 октомври 1810 г. След оттеглянито на русите, в града е възстановена турската власт и укрепленията са подсилени. Портата събира в Етрополския Балкан сили от 15 хил. войници под командването на Осман бей. Н.М. Каменски, възнамерявайки да се предвижи към Балкана, заповядва на отряда на генерал-майор граф Сен-При отново да превземе Ловеч. Сен-При превзема града на 31 януари (12 февруари) 1811 г., както и околните села. По заповед на тежко заболелия главнокомандващ, този отряд се връща към р. Дунав. След оттеглянето на русите турски отряд плячкосва града. За превземането на Ловеч, с което е било попречено на новия велик везир Ахмет-бей да настъпи на пролет в Западна България, са наградени генерал Михаил Воронцов, полковник Константин Полторацки (със златна шпага), подполковник Осип Второв, княз Фьодор Гагарин и други руси.
В дните на турското робство ловешките граждани са активни в борбата си за създаване на независима Българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „Света Неделя“ стенописите са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев. Вторият храм е църквата „Света Богородица“ (1834 ). В квартал Вароша се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846-1847). Учител в Горнокрайското училище е П. Р. Славейков (1847-1849). В средата на века гражданите прогонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион Ловчански (1852-1872), наричан „дядо Ловчу“. Като най-възрастен духовник той председателства Първия църковно-народен събор (1871). През 1872 г. е избран за български екзарх, но не встъпва в длъжността. През 1877 г. Ловчанският митрополит Йосиф I заема този пост.
Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Апостола Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Централен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869-1872 година.
През 1872-1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост. След като впоследствие е изгорен до основи (1925), мостът е въстановен през 1931 г."
Ловеч от крепостта
Слизаме към града. Не може да не погледнем паметника на Васил Левски, сложен на най-видното място в града. Поклон пред теб, Апостоле на Свободата!
Отиваме да видим църквата на поп Кръстьо и музеят на Васил Левски.
Малко снимки от църквата "Света Троица", в която е служил поп Кръстьо.
За съжаление църквата е в много лошо състояние. Някои от стенописите, са правени само преди няколко години, в момента се рушат, тъй като в църквата има много влага, която ги съсипва. "Няма пари!" - беше отговора на жената, която продаваше свещи...
Музеят на Левски се намира под църквата. В него от скоро има и восъчна фигура с реални размери на Апостола. Може да се видят неговите оръжия, униформа, документи и фалшиви восъчни печати...
Не на последно място отиваме да видим покрития мост и стария часовник.

Време е да тръгваме. Един Великден в Ловеч.
Вижте още от Ловеч...
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...