23 June 2011

Пещера "Магура", България

На 25 километра от Белоградчик е разположена пещера "Магура". Тя е образувана във варовиковата Рабишка могила (461 м.н.в.), представляваща малка моноклинала, остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Основата на моноклиналата е изградена от триаски червен пясъчник, под който лежат юрски и кредни карбонатни скали.


Магурата е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите до сега галерии - около 2500 м. Съставена е от галерия, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат впечатляващи размери - дължина над 200 метра, ширина повече от 50 метра и височина над 20 метра. Самата пещера е образувана в долнокредни бели ургонски варовици, дебели средно 100 метра. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в малки галерии по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно.
Местоположението о благоприятните условия за живот са фактори, довели до населяването на пещера Магура от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит (8000 г. пр. Хр.). През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки (по настоящем галерията Срутището е затворена за масовия посетител с цел опазване на ценните рисунки).
В последвалите епохи - неолит и енеолит, пещерата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни.
 Археологическите проучвания доказват съществуването на многослойно селище в района на Подмола и Голяма меча дупка. Обитаването е през раннобронзовата епоха (3200-2100 г. пр. Хр.). В него са локализирани жилища, пещи и огнища.
 В най-ранния строителен хоризонт подовата замаска лежи директно върху стерилна подложка от варовикови камъчета. Жилищата са строени от измазани с глина, примесена със слама дървени колове и пръти. За покрив им е служел наклонения свод на галерията. Подът на жилищата е от силно трамбована глина. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити.
 Най-интензивния период на обитаване на пещера Магура през бронзовата епоха е неразривно свързан с разпространилата се от двете страни на река Дунав култура Магура-Коцофени. За Северозападна България през раннобронзовата епоха са характерни три типа селища:
- върху височини, естествено укрепени, стръмни, доминиращи над околния терен;
- върху ниски, незаливни речни тераси;
- в пещери.
Нашето посещение беше през август 2010 година. След разходка до Белоградчик и скалите, стигнахме да влезем в пещерата с група в 15 часа. Лятно време има последно посещение за деня от 17. Хубаво е да сте по-рано там. Ние влязохме в последния момент, групата беше тръгнала. В първия момент разликата в температурите в пещерата и от вън е много повлияваща, но след това се свиква. Температурата вътре през лятото е не по-ниска от 15 градуса.
Имайте предвид, че е много влажно. Има изкачвания и слизания и все пак е хладно. Бъдете с подходящи обувки, връхна дреха и не се отделяйте от екскурзовода.
По време на посещението може да научите за начина на образуване на пещерите, разликата между сталагмити и сталактити, да видите селища обитавани от хора вътре в самата пещера, много странни скални образувания, на които човешкото въображение може да придаде всякава форма - замъци, градове, водопади, влюбени двойки, животни и други.
Оставяме снимките да покажат това, което видяхме ние. Приятна разходка с нас!
Продължаваме напред в пещерата. Има още какво да се види във 2 част от пещера "Магура"
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...