23 June 2011

Еньовден

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка, Еньо.(1) С Еньовден са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите. (2)

Историческите данни, с които разполагаме, и най вече сведенията от „Синодикът на цар Борил” говорят недвусмислено, че през XIII век Еньовден е бил празнуван в България с необикновена жизненост и масови веселия, които напомняли най-спонтанните празници на човешката радост обогатявали духовния мир на хората от езическата древност.
От XVIII в. насам обаче, празникът по българските земи започва да губи много от характерните си игри и обичаи, преследвани и анатемосвани от официалната църква. Намаляват не само селищата, където той масово е празнуван, намалява и броя на участниците. Около средата на настоящия век празникът запазва очарованието си и спонтанно се изявява преди всичко в Източна България и някои части на Родопите.(3)
Според повсеместната представа на този ден слънцето “играе” или “трепти”, когато изгрява. А Св. Еньо облича зимния си кожух и отива при Господ да го моли за зима. Ето защо в ранно утро всички излизат по високите хълмове, за да наблюдават слънчевия изгрев. Гледат своите слънчеви сенки и ако те са цели, вярват, че ще са здрави през годината. Млади и стари се търкалят в росните ливади, мият се и се къпят в горските потоци и реките, тъй като според поверието на този ден “се изкъпва и слънцето”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, който се запазва и се използва за лекуване.  Всички се провират през него по три пъти за здраве и дълголетие. Народните лечители твърдят, че набраните в ранно еньовденско утро треви са най-лековити. В отделни краища на страната ергените палят огньове при изгрев слънце и ги прескачат заедно с момите за здраве. Очевидно тези обредни действия отразяват преживелици от силно развит в миналото култ към слънцето.
В Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа, на този ден се изпълнява обичаят “Еньова буля” или “Еня”. Всички моми се събират в една къща и там обличат като булка едно 5-6 годишно момиченце, което трябва да има живи родители. Забулват детето с червено було, поставят на главата му венец от еньовче и други цветя и с детето на рамо обикалят цялото село. По време на ритуалната обиколка девойките пеят специални обредни песни, а детето-булка размахва дългите ръкави на ризата, в която е облечено. Понякога жените карат детето да мине с босите си крачета върху откъснатите сутринта и разстлани за съхнене билки, за да придобият те още по-голяма целебна мощ. След обиколката отвеждат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили. Там започва вторият основен обреден компонент – напяването на китките и пръстените на момите. Китките са свити с разноцветни конци, за да могат да бъдат разпознати. Котлето с овеса и китките се покрива с червена престилка и се оставя една нощ под звездите – обикновено се слага на двора под червен трендафил. На следващия ден Еньовата буля започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. В отделните припевки се описва физическият облик на ергена, неговото имотно състояние и професията му. Накрая момите измиват Еньовата буля с водата от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка й. Често наричат лятото да бъде дъждовно и плодовито. Всяка мома взема малко овесени зърна от менчето и вечерта ги поставя под възглавницата си. Вярва, че ще се омъжи за момъка, когото сънува през същата нощ. (4)
За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.(1)
Народът вярвал, че през нощта срещу Еньовден цъфти горската папрат и цветът и – прочутото „разковниче” – увяхва за по-малко от час след разцъфтяването си, ако не бъде откъснато. Тъкмо заради това в зеления здрач на тази загадъчно нощ из горите са бродили и мъже и жени, за да открият мимолетния цъфтеж, да откъснат „разковничето”, и да осигурят вълшебната му сила удовлетворяваща всички съкровени желания на човека.
За да запазят лечебното действие на събраните през нощта срещу Еньовден билки, някои от жените ги варели още сутринта преди изгрев слънце. По правило това са правели в заключена стая и съблечени голи. На женската голота в случая, както и при много други народни обичаи, се преписва магическо и охранително действие.(3)
Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.(1)


Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети. (2)

Легенда за Еньо и Стана:
"Легендата разказва, че преди много, много години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня.
Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил дъщеря си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад не се връща. Когато стигнала големия мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката.
Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало.
На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:
- Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!
Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал...
Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.
Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден." (5)

Магията на този ден се изразява в това, че всеки очаква вълшебство. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. Твърди се, че на Еньовден водата има магическа сила, която можела да се изполва много добре за лечение и гадаене. Най-силна е т.н. "мълчана вода", която се взима на залез сълнце при пълна тишина.
На някои места, пак в Югоизточна България, има обичай да се наблюдава и залеза на Еньовден. Не се пропускат и най-малките подробности от потъването на слънцето в хоризонта и всяка една от тях се обсъжда вечерта от семейството като аргумент за това, на което могат да се и надяват, или пък от какво трябва да се пази челядта, стопанката и земята.
Еньовден – или както още го наричат Яньовден или Драгойка, съчетал древни представи и вярвания, колоритни обреди, гадания и магии, които му придават особен натюрел, е най-виталният ден през годината, когато слънцето е в зенита си. Той бележи средата на годината и като такъв, е и ден за равносметка. Нека в този ден да спрем за малко забързания си ход, да се огледаме, да вземем сила от природата и спокойно да продължим напред. До следващия Еньовден.(6)



Източници:
1. Bulgarian-folklore.com
2. Сивостен
3. Как-да.бг
4. България - историческа памет и национална идентичност
5. Празнувай Еньовден
6. Природа на Човека
Снимки:
1.  Читалище "Петко Мандаджиев" - с. Момино
2. Choko coco summer dream
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...