Бачковски манастир

Бачковският манастир се намира по поречието на река Чепеларска (река Чая), на 10 километра от град Асеновград в Родопите. Ние пристигнахме в манастира в 18 часа, зад нас затвориха вратите му и започна вечерна литургия. Манастирът е уникален с архитектурата си, иконостаса, стенописите, които са навсякъде. Чист и спокоен в понеделник вечер. 

Бачковски манастир

Снимането в манастира е забранено. Нямайки навалицата, която по принцип е  тук, може да усетите красотата и да намерите уединение. Историята на манастира датира още от 1083 г., когато е основан от византийския пълководец Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и неговия брат Абазий, които са грузинци. Манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич.

Арката и алеята към манастира

Външната стена на манастира

Чешмата пред входа на манастира

Чешма по алеята към манастира

Входа на Бачковския манастир

Арката от вътре

През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г.

Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404 г.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на XVII век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна.

Фонтан-езеро с форма на кръст,  в който хвърлят хората паричка за късмет

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани.

През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения.

В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. 

Нашето посещение е кратко и продължаваме напред. 

източник Укипедия