03 August 2011

Белоградчишката крепост и скали - 1 част


Белоградчишките скали. Пристигаме в горещ  ден на август. Скалите са около нас и се потапяме в едно от чудесата на България. Крепостта е изградена сред скалите, като е използвана природната даденост. Белоградчишката крепост е на три нива.
Белоградчишката крепост
По време на нашето гостуване се снима български филм, и във второ ниво е изграден декор, който придава на днешната крепост повече енергия и те връща назад във времена на борби и начин на средновековен живот.
Разходете се с нас. Решаваме да започнем малко по-необичайно посещението ни. Спираме близо до  обекта на астрономията на Белоградчик. Отиваме на един от постовете на крепостта.
Изкачваме се по високите стълби и пред нас се разкрива същинската крепост и заобикалящите я скали и природа.


Отгоре ...


Поглед към крепостта.

Снимаше се филм. В средната част на крепостта бяха направени декори и разхождайки се вътре попаднахме за малко в един различен свят...

Слизаме и се отправяме към главния вход на крепостта. Минаваме покрай паметник, който е издигнат в памет на загиналите въстаници от Белоградчишкото въстание от 1850 година.
Обръщайки се към крепостта, виждаме външната стена и една малка врата, която има своята тъжна история.

Заловените въстаници, са били затворени в крепостта. Тъй като не могат да бъдат съдени, се подготвя тяхното бягство. За съжаление излизайки през тази врата, която е доста ниска, с наведени глави, всички са били обезглавени без пощада...
Заставаме пред главния вход.
Заглеждаме се в табелата с план на крепостта. От нея се вижда, че скалите са използвани като естествено укрепление още от античността (1-6 век).
На следващата табела се запознаваме с произхода на заобикалящите ни скали.

" Природните образувания известни като "Белоградчишките скали" заемат територия от около 50 кв. км. в района на град Белоградчик (западната част на Предбалкана), където са разпространени в една ивица, широка до 3 км и дълга около 17-18 километра при надморска височина от 250 до 620 метра.
През перма, преди около 230 милиона години, херцинският тектонски цикъл подложил на издигане района на Белоградчик. По-късно, през триаса, този район е бил дъно на плитко море. Новите условия предопределили интензивно изветряне, което е свързано със стремежа към заравняване на релефа, От разрушаваната околна суша се транспортирали големи количества чакъл, пясък и глина във вътрешноконтиненталния басейн. Там те се утаявали и постепенно се уплътнявали, образувайки дебели пластове от конгломерати (груби пясъчници богати на конгломератни късове) и пясъчници. Конгломератните късове са сравнително добре заоблени с диаметър между 5 и 25 см, но достигат и до 30-40 см. Наслоените материали с течение на времето били здраво споени със силициева или песъчливо-глинена спойка и при тогавашния горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите. С потъмняването на земната кора върху червенообагрените конгломерати и пясъчници започнали да се отлагат по-светли и по-дребни сортирани пясъчници, мергели и варовици.
Юрският период се характеризира с удълбочаване на басейна и отлагане на дребнозърнести пясъчници и типични морски утайки от дебелослойни варовици. Този седиментационен комплекс се образува за период от 20 милиона години.
Активният геоложки живот в началото на неозойската ера и младоалпийският тектонски цикъл  са причина за образуването на големи земни гънки (антиклинали в Старопланинската верига). Преди около 40 млн. години започва издигането на Белоградчишката антиклинала. При това нагъване варовиците претърпели деформация, а конгломератите в ядката силно се напукали. В гребеновата част на антиклиналата се появили много пукнатини - хоризонтални и вертикални. Те са благоприятствали вертикалното проникване на повърхностните води и в последна сметка са наложили вертикална ерозия на скалните пластове. Онези пукнатини, по които е било реализирано тектонско движение са преобразувани от последвалата ерозия в малки долини и проходи с вертикални или стръмни склонове. По-малките тектонски пукнатини без размествания по тях са способствали вертикалната дезинтеграция на пластовете и оформянето на отделни един от друг вертикални блокове, т.е. самите скални фигури. В ядрото на Белоградчишката антиклинала се разкриват палеозойски скали, а бедрата и са изградени от триаски конгломерати и пясъчници и юрски варовици."
Продължаваме към втората част на крепостта. Поглед към входа й.

Преминаваме през вратата и виждаме декорите за филма. Може да решите, че е част от постоянното изложение в крепостта.  Поглеждаме към вътрешната страна на вратата.
Малко от декора и атмосферата, която е около нас.
Стената на крепостта от тази позиция.
Построен е и параклис за декора. 

Първа и втора част на крепостта с крепостните стени
Изкачваме се по стръмни стълби и стигаме до входа на базиликата на крепостта.
Преминаваме и се обръщаме за да видим вътрешната страна на масивната порта.
Поглед над вратата
Изкачваме се над нея и виждаме бойници и стени.
Изглед към град Белоградчик и долната част на крепостта

Продължаваме разходката си в базиликата на Белоградчишката крепост и се насищаме на красиви гледки. Вижте ги с нас във втората част на Белоградчишките скали.
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...