05 October 2012

Кораб-музей "Радецки", Козлодуй

Музей-кораб "Радецки" - корабът, от който стъпва Ботев със своята чета на Българския бряг... в момента се намира на брега на град Козлодуй във водите на Дунав. Реставриран и поддържан. Няколко коли спрели на малкия паркинг. Оглеждаме се наоколо, виждаме парахода, красивия парк на брега, няколко паметника в чест на Ботев и четниците му.


Паметна плоча на брега на Козлодуй - тук на 17(30) май 1876 слезе Ботевата чета на родна земя
Качваме се на кораба. Посреща ни уредника. Снимането в кораба е позволено срещу скромната сума от 5 лева. Един скромен начин да допринесем за поддържането на парахода.
Параходът "Радецки", акустирал на Козлодуйския бряг
Малко история на парахода "Радецки":
"Австрийския кораб “Радецки” е построен през 1851 год. в завода "Обуда" – Будапеща – намиращ се в рамките на тогавашната Австро-унгария. Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, славянин, словак по произход.
През 1906 год. по инициатива на Стоян Заимов и с подкрепата на тогавашното правителство на Димитър Петков се решава по случай 30–тата годишнина от освобождението на България от турско робство да се изгради край Свищов Военно–исторически паметник музей. В последствие идеята е забравена.
През 1927 год. се разчува, че парахода ще бъде ремонтиран. В писмо адресирано до Борис III още в същата година се търси информация за състоянието на “Радецки”. А амбициите на свищовския комитет били да се ремонтира и възстанови автентичния вид на парахода. "Радецки" e бракуван през 1918 год., и е разрушен от австрииското параходно дружество през 1924 год. До това довело бездействието на няколко български правителства.
Широко известен факт е, че той е въстановен в чест на 90–годишнината от гибелта на Хр. Ботев. Първият човек подел кампанията по въстановяването му е журналистката Лиляна Лозанова.
Л. Лозанова открива на 6.11.1964 год.текуща сметка със сумата 2.50 лв. По тази сметка в следващите години всяко едно училище предава своя дан за построяването на "Радецки". Кампанията е огромна, ентусиазма невиждан.
Оказва се, че албум на "Радецки" е направен от бояджията – вече 84 годишен – Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 год. до бракуването му през 1918 год. Когато през август 1966 год. новопостроеният "Радецки" пристига официално в Будапеща на палубата му застава и К.Йожеф. Той е гост и на тържествата на Козлодуйският бряг по повод пускането на кораба на вода. Датата е 30. 05.1966 год. (1)"
Вход към музей-параход "Радецки"
Днес корабът е добре поддържан. Експозицията е разположена в първа класа. Минавайки по коридорите имате усещането за автенчиност. Има мирис на храна, чуват се гласове от каютите. За съжаление нямахме късмета да пътуваме с кораба.
Входа за ученици е 1 лев, за всички останали посетители е 2 лева. Можетете да посетите кораба всеки ден от 9-18(17) часа. Веднъж месечно - трета събота на месеца корабът пътува из Дунав за 1 час. Такса 4-6 лева.
Експозицията в която може да видите документи, лични вещи на четниците и още...
Експозицията в първа класа на парахода "Радецки"
Част от експозицията
Летописна книга "Радецки" - 1966
Заветните думи на Ботев: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."
река Дунав от пеарахода "Радецки"
Думите на капитана на кораба "Радецки" Дагоберт Енглендер, след слизането на Ботевата чета от парахода:
"И сега, вече, когато излязоха всички, последва една живописна и възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство...
Тогава се раздаде един глас и всички паднаха на колене и останаха в такова положение - верочно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свято отечество и която скоро щеше да ги поеме в себе си... Тогава се издигна пак попът и хвана байракът и благославяше поборниците за свобода.
Сцената беше велика и трогателна. СЛед това всички момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високо място и захвана да говори реч... След това извика се едногласно:
- Ура! Да живее България! Ура! Ура! - толкова силно и радостно, че ние моряци, военни...казахме помежду си:
- Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация!"


Табела в речната алеята пред парахода

На мястото на този каменен кръст през май 1878 е поставен първият паметен кръст от акациево дърво. След изгниването на първия дървен опълченски кръст е поставен нов такъв. По инициатива на местните жители през 1882 год. е поставен  запазеният и до днес Оброчен каменен кръст. Той се намира на Козлодуйският бряг в непосредствена близост до големият паметник. На него и досега се четат благодарствените думи на Козлодуйци.
Кръст паметник с надпис за Ботевата чета
 Първият камък за по-голям паметник е поставен още през 1905 година, но самият паметник е завършен едва през 1939 година.

Паметник в чест на четниците

Спираме се пред паметната плоча на капитана на парахода Радецки - Дагоберт Енглендер

Преди да тръгнем заставаме пред табелата, на която можем да прочетем информация за организирането на Ботевата чета и слизането й на Козлодуйския бряг.

"Организирането на Ботевата чета е част от организацията на Априлското въстание. Целта на четата  според предварителния замисъл  е да премине Дунава в деня на обявяването на въстанието в III Врачански революционен окръг и да подмогне Враца с оръжие и бойна сила.
Преждевременното обявяване на въстанието в Панагюрския революционен окръг наложило организирането на четата да става в кратки срокове. Четата се сформира от две независимо организирани в Бекет и Букурещ чети. Поканените за воеводи Филип Тотю и Панайот Хитов се оттеглят поради схващането им, че следва да се чака настоящата война между Турция и Сърбия и за воевода е избран Христо Ботев.
Планът за прехвърлянето на четниците с овладяването на австрийкия параход "Радецки" бил оригинален по замисъл и изпълнение. Въстаниците се качили на парахода от румънските пристанища Гюргево, Зимнич, Турну Мъгурели и Бекет като градинари. Оръжието и униформите им били опаковани в сандъци и предадени на парахода като багаж.
На 17 май (стар стил), когато "Радецки" приближил устието на река Огоста, по даден от воеводата знак на парахода станало нещо, което смаяло пътниците и екипажа. "То е било гръм, трясък и пукот- пише Захари Стоянов, - като че всяка треска от парахода се е трошила... Не само дъски хвърчели по въздуха, но цели сандъци се носели на ръце, ножове дрънчели, фишеци, паласки и чанти нападали...".
Поставен пред свършен факт, капитанът Драгоберг Енглендер предоставил "Радецки" на разположение на воеводата. коректното държане на четниците оставило силно впечатление сред екипажа и пътниците. Капитан Енглендер не само улеснил слизането на родния бряг, но когато във Видин бил поканен от Осман паша да натовари 1000 турски войници и да ги закара до Козлодуй, за да преследват четата, категорично отказал.
Следобед въстаниците слезнали на козлодуйския бряг под строй, с развято знаме. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождаване. По своя брой (206-209 души), въиръжени и с красива въстаническа униформа четата представлявала стегната бойна единица, внушаваща респект. В нейния състав освен наемни работници, ратаи и интелигенти имало и професионални революционери, предани на делото за освобождение на Отечеството.
За военен ръководител на четата и заместник на воеводата бил избран Никола Д. Войновски, родом от Габрово, офицер от руската армия.  В щаба на четата влизали: Христо Ботев - войвода на четата, Никола Войновски - военен командир, Георги Апостолов, Георги МАтев, Димитър Икономов, Давид Тодоров, Петър Ванков, Петър Йорданов, Поп Сава Катрафилов, Никола Обретенов, Спас Соколов и Никола Симов - Куруто - знаменосец на четата.
Особено силни били впечатлението и възторгът на въстаниците от младия войвода. Изключителното му обаяние на непоколебим и последователен революционер повдигнало духа и сплотило още по-тясно редиците. Четата била разделена на отделения и начело с авангард под командването на Н. Войновски се отправили на по походен строй по пътя на Свободата!"
Следващото място, което искаме да посетим е връх Околчица и лобното място на Христо Ботев. Това е само началото на една паметна част от нашата история. Поклон!


Използван е текст от (1) Слово - история за Радецки
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...