Пещера "Дяволско гърло", Триград

Пещера Дяволско гърло, Триград

След посещението ни в Ягодинската пещера беше ред на Дяволското гърло. Двете пещери се намират в два съседни дяла на Родопи планина.

Дяволското гърло  е само на 1,5 километра от село Триград и за да стигнете до него, трябва да преминете по живописното Триградско ждрело.

След като влезете в пещерата ще извървите от около 150 метра дълъг тунел и ще се спуснете доста надолу под равнището, от което сте тръгнали, за да стигнете най-дълбоката точка от пещерата. Елате с нас!

Дяволско гърло, тунелът

 

През един малък кръгъл отвор може да видим колко сме високо над водача ни.

Най-голямата и най-ниска точка от пещерата.

В малък отвор в тъмнината можем да забележим буйно падащата вода (подземният водопад - най-високият на Балканския полуостров), заради която шума в пещерата е много голям. Както във всяка пещера, тук е много влажно и хлъзгаво. Хладно е (около +8 градуса по Целзий), дори в средата на лятото, когато ние сме вътре.

Стигаме до малък олтар с интересна форма. Винаги тече малко вода, която хората опитват за здраве и наричат най-истински си желания. Има и множество оставени монети...

Чешма-олтар, Дяволското гърло

Изкачваме се. Стъпалата са много хлъзгави. Кално е и внимаваме да не се подхлъзнем. Това, което виждат очите и усеща сърцето не можем да пресъздадем с думи и снимки... Но стигаме до изхода. Има още стотина стъпала, но виждам картината, заради която мога да нарека пещерата Дяволска. 

Очите на дявола... Настоящия изход преди е бил входа на пещерата, и хората са видели формата на главата на дявола - от тук идва името на пещерата.

Отправям последен поглед надолу. Виждам многобройните стъпала, които сме изкачили бавно към изхода на пещерата. Водача ни казва, че са около 300 броя...

Светлината от изхода ни зове. След тъмнината виждаме входа, от който влиза буйната вода в пещерата.

Вече сме отвън. Поглед към изхода. Не се препоръчва да оставате сами в пещерата. Така, че не е редно да се връщате назад... 

Водата в своя ход към пещерата.

Поглед от високо. Вече сме близо до пътя. До входа има да повървим още малко. Природата около нас е впечатляваща. Виждаме хубави гледки от ждрелото.

На изхода на пътеката, малко преди да стъпим на пътя виждаме на скалата закачен паметник с двамата леководолази Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, които са загинали при спускането си в пещерата с цел проучванията й.

Паметна плоча на леководолазите

Гледки от Триградското ждрело по пътя към входа на Дяволското гърло.

Отново сме на входа на пещерата. От тук научихме за музея на мечката в село Триград. Имаме време и решаваме да посетим и него. Елате с нас!