Крепост "Калето", Мездра, експозиционна зала

Археологически комплекс "Калето", Мездра

Крепостта "Калето" може много лесно да се види от главния път между Ботевград и Враца. Нашата препоръка е, ако имате път натам, отбийте се за половин час да видите изцяло обновената крепост. Вижте и експозиционна зала, в която е изложена по най-модерен начин постоянна експозиция за проучванията и намерените предмети в тази местност.

Нашето посещение беше от случайните. Многократно сме минавали от тук и миналата година видяхме, че текат реставрации и обновяване. Пътувахме за Враца и пещера Леденика, но отчетохме, че си заслужава да видим какво са направили в Мездра.

Има входна такса, която е съвсем символична. Обясняват ни как е най-добре да направим своята обиколка и да проучим всичко за това, което ни заобикаля. Между крепостта и информационния център/билетен се намира и малък амфитеатър, на който в Мездра се правят различни постановки.

Амфитеатър, крепост "Калето", Мездра

Сцена на амфитеатъра, Мездра

Избираме първо да влезем в залата. На входа ни посреща миниатюра на крепостта.

Вътре в залата може да видим различни находки намерени по време на дългогодишните проучвания на крепостта.

Ето какво научихме и прочетохме вътре: 

"Крепостта „Калето” се споменава за първи път от Феликс Каниц в известния му пътепис „Дунавска България и Балканът”. Научен интерес към крепостта се появява през 1921 заради случайни находки.

Истинските сериозни проучвания започват през 1974 година. Установено е, че каменната крепост е създадена след римската колонизация на тракийските земи през II век след Христа като в следващите столетия претърпява редица поправки.

Крепостта е играла важна роля на пътя свързващ градовете на Долна Мизия със Сердика-Средец. „Калето” в град Мездра през античността и през средновековието е бил силно укрепен кръстопътен възел при изхода от Искърското дефиле, неразделно свързан със селището разположено североизточно от него под застроената част на днешния град Мездра.

Римското укрепление е издигнато около средата на II век върху необитаван тогава терен край вече проспериращо по това време цивилно селище. Има контролно-охранителни функции по отношение на пътната система в региона. Изградена е крепостна стена с дебелина 2,45 метра, подсилена с две четириъгълни кули и една кула-порта от към северната част на крепостта.

Освен местното романизирано тракийско население тук е засвидетелствано присъствие на преселници от гръцките и елинизирани области на Римската империя. С тях се свързва функционирането на Калето на един значителен за времето си център за производство на битова керамика. Керамиката от местното ателие ясно се разпознава по качеството на използваната глина и спецификата на декорацията на съдовете.

Археологическите проучвания разкриват останки от периода на първата българска държава (част от съдовете с врязани хоризонтална и вълнообразна украса и излъскани ивици). Добре изразен с останки от сгради е и периодът XI-XII век. Има данни за съществуването на крепостта и през XIII-XIV век. Вероятно тя е разрушена след турското нашествие и похода срещу цар Иван Срацимир във Видин през 1396 година.

През X-XII век средновековното селище добива различен градоустройсвен облик. Зад крепостната стена, поправена и заздравена, се разкрива жилищна и обществена застройка, подчинена на средновековните социално и икономически изисквания за град-крепост, градска среда и бит. Архитектурните останки и материали дават данни за два средновековни строителни периода.

През IV-V век след разрушения причинени от природни бедствия и варварски нападения крепостта няколко пъти е възстановявана и презастроявана. Едно от най-мащабните преустройства на крепостта е извършено по време на императора Юстин II (565-578 г.). Културният пласт от този период е наситен с битова и строителна керамика, оръдия на труда, бронзови и железни предмети, накитеи, монети на византийски императори.

При разкопките са извадени добре оформени архитектурни детайли: капители, бази и барабани от колони, корнизи, вотивна пластика, каменни съдове, фризове и надписи. Разкрити са части от сгради строени чрез квадров градеж, голямо количество добре изпечена керамика, работена на колело, предмети от кост, стъкло, желязо и бронз отнасящи се към периода III-IV век. Открири са още фрагменти от няколко латински надписа и десетки монети от II до IV век."

Време е да излезем и да се разходим вътре в крепостта.