02 March 2014

Прошка (Сирни Заговезни)

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гнявраздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.


Прошката заема основно място в християнската етична система, независимо от конфесията. В Новия завет Иисус Христос, а след това и апостолите, нееднократно се спират върху нейното значение. Самият акт на прошката е условие, вярващият да получи достъп до благодатните дарове: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24). Христос издига на най-висок пиедестал прошката: „Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?” (Мат. 9:5, Лук. 5:23)
В рамките на християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.
Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят” (Лук. 23-34). Според християнската концепция опрощение можа да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.
В църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна” – последния ден преди началото на Великия пост. Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент. (tekst 1)


Да разбираш значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка – да обичаш.  Уолтър Липман
Моля да ме разберете и да ми простите. Както направих и самият аз.  Юлия Леонтиева
Не можеш да простиш на някого, ако първо не си простил на себе си. — Алберт Швайцер
Прошката не променя миналото, но разширява хоризонта на бъдещето. – Paul Boese

снимка: ладенабг



Сирни заговезни (Прошка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На трапезата се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. . Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости“, „Простено“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника Прошка). (текст 2)
снимки: Интернет

No comments:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...