Български туризъм : Скален феномен "Божи мост"/"Жабокрек", местност Градище, Лилячка река, село Лиляче, обл. Враца

Скален феномен "Божи мост", село Лиляче, обл. Враца

След посещението ни в Бистрецкия манастир "Свети Иван Пусти" се отправяме към Божия мост. Това е природна зебележителност в района на село Лиляче, което е на 14 километра северно от град Враца. Имаме информация, че ще има по-дълъг преход от около 5 километра. Стигайки на място, след асфалтовия път продължаваме по бетонен път. Оказа се, че ако искате да стигнете по-бързо, с кола може да минете и това разстояние. Така спираме непосредствено пред черен път, който се извива като змия сред зеленината около нас.

Пътят към Божи мост от село Лиляче

Изминаваме по-малко от километър и стигаме до местността Градище с част от запазена крепост. Това е и една от основните точки, които следваме по пътя към нашата цел.

Местност Градище с крепостта.

В ляво има табела, която показва още забележителности в района.

Преминаваме през портата на крепостта и продължаваме през гората.

Стигаме до символично направен портал от увити едно в друго дърва към природния феномен "Божи мост".

Вече сме при скалата. Още от високо виждаме колко е голям, а хората колко са малки.

Намираме се на 2 километра от село Лиляче. Това място е обявено за природна забележителност още от 1964 година. Надморската височина е едва 260 метра. Виждаме Лилячка река, която се влива в нещо като езеро под моста. Има още няколко. През по сухия период, тук има жаби и разбираме, че това място още носи името Жабокрек, именно заради тях.

Попадаме с магическия свят на това място. В камък виждаме много отвори. Някои от тях са плитки и са дом на някои птици и бозайници. Други са по-дълбоки и са възможност за пещерняци да навлязат навътре в скалите, в които има пещери. Ако решите да влизате в някоя от пещерите, правете го само ако сте опитни и единствено с подходящо оборудване.

Поглед към едно от езерата и към другата зала, за която ще трябва да заобиколим.

Първо отиваме към страната на входа на реката. Няма как да обхванем с обектива всичко около нас. Тишина, красота, спокойствие. Шумовете са само от природата - птици, река...

Любопитно: "Естествените скални мостове са останки от полуоткрита на повърхността пещера. Въпреки че са два, сред местното население феноменът е известен като “Божия мост”. Те са образувани от водите на Лилячка река, която в недалечното геоложко минало е текла като подземен карстов поток. По-късно повърхностната ерозия е довела до откриването на пещерата, при което са запазени части от свода и стените."

(източник Геоложки феномени на България)

Намираме се на източния отвор. "Височината на източния отвор в най-високата му част е около 20 m , а широчината в най-широката част долу е 25 m . Светлият отвор е с трапецовидна форма. В средата дебелината на свода му достига до 12 m, а под моста има огромна зала с ширина 20 m, височина 17 m и дължина около 60 m с по-малки пещерни отвори"

Обръщаме се към вътрешността.

Отиваме в другата зала, както реших по-горе да я нарека. Изкачваме се и минаваме през портала. Има пътека, която ни отвежда от другата страна.
Отново интересни отвори. Заглеждаме се и в тавана.

Поглед към първата зала...

Обръщаме се, за да видим природата пред моста... Реката продължавам своя ход.

Изкачваме се и минаваме над моста. Срещаме семейство, което ни споделя, за другия път, от който те идват. Движили са се покрай реката. Ние ще се върнем по този маршрут. Така ще направим един кръг, за да се върнем на изходната си точка.
Природа и гледки, гледки....
Пътеката, която е над Божия мост.