Български туризъм : Бистрецки манастир "Свети Иван Пусти", Враца

Бистрецки манастир "Свети Иван Пусти", Враца

Враца. Квартал Бистрец. Пътят към Монтана. Отбивка в ляво, на която има табела за манастира. Днешната дестинация е Бистрецкия манастир "Свети Иван Пусти", още Свети Иван Рилски. Спираме колата на място, което преценихме, че е паркинг. Преминаваме през входната врата. Изкачваме се по бетонен път, който е доста стръмен на места. Разстоянието е около километър...

Влизаме в двора на манастира.Има манастирска чешма, от която всички жадно пием. Водата е студена и преминава през уморените ни тела като пречистваща жива вода. От всички страни на чешмата на всеки чучур има по красиви слова, в които се зачитаме. Отгоре й е поставен, незнайно защо, череп от животно.

Повечето вече са в храма. Пазителя на обителта, Първан, реди слова за историята на манастира, на мястото. Показва ни вътре разкрити при реставрацията стенописи, които не са от една епоха... Палим по свещ и се заглеждаме в олтара. Няма как да не ви грабне иконата на Свети Иван Рилски, която е в дясно на иконата на Исус Христос. Очите на светеца са като живи... Застоявам се пред иконата. Миг безвремие, част от вечността...

Научаваме, че манастирът е от 16 век. "Сведения за ранното съществуване на Бистрецкия манастир се намират в скалните надписи над самата обител. В тях се говори за основаване или възстановяване на манастира през 1540г. от Димитър Дубов. Над въпросния надпис са нарисувани три сцени от житието на св. Димитър и две от житието на св. Георги. " (изт. Български манастири)

Дърворезбеният олтар е от 1820 г., дело на тревненеца Петър Миньов, който е зографисал и част от иконите.

Първан ни казва за скалната част в самата планина, която е на 50-тина метра от църквата, която е Постница. Виждаме ниша, за която се твърди че е пребивавал Свети Иван Рилски.

Поглед към стенописите на скалата... Реставрирани през последните години...

Извора на малката река, която точно под манастира се преобразува във водопад.

Отново разговори с Първан."В периода 17-19 в. Бистрецкият манастир e играел важна роля в културното развитие на района. Tук е imalo килийно училище и са творили видни книжовници, като Йосиф Брадати и Тодор Врачански. В манастира е имало златарска работилница, от която произхожда известния напрестолен дърворезбен кръст, изработен през 1611 г. от чипровските майстори Никола и Пала. През 1822 г. в Бистрецкия манастир е основана първата в България щампарска работилница. С тази си дейност монасите поддържали връзки и разнасяли гравюри по руските манастири. Има сведения, че още през 1629 г. бистрецките монасите са посещавали Русия.

В епохата на османско робство Бистрецкият манастир е бил убежище и за хайдути, поради което на два пъти е бил разрушаван, но впоследствие е съграден наново. Последното обновление на манастира е през 1867 г. по времето на йеромонах Йоасаф. В периода 1894-1928 г. манастира е напуснат от монасите си и оттогава се нарича "Пусти", а през 1928 г. е осветен с ново име – "Св. Иван Рилски"."