Червената църква, Перущица red church perushtica

Червената църква, Перущица

Една неочаквана среща в сряда вечерта ме накара да тръгна по планината Родопи отново. Три дни почивка, три дни пътуване и наслада за сетивата от красива България. Първа спирка Перущица - Червената църква. В информационния център ни посрещна  екскурзовод. Разказа ни за църквата и ни обърна внимание на стенописите и термините използвани в описанието на църквата. Споделям нашата обиколка.

В залата за посетители има много информационни табели с подробна информация. Срещу заплащане екскурзовода ни разказва всичко свързано с църквата и историята на Перущица.

Сградата е строена на два етапа. 

Първи етап: Първоначално това не е било църква, а гробница за мощите на светци... Нарича се мартирий и е градена през първата половина на VI век. Обиколните коридори са били за поклонниците и за техните дарове. В средата се предполага, че е погребана най-важната личност измежду всичките.

Втори етап: Сградата се е увеличила  с две предверия (притвори) от запад, пред които има стълбище с портик върху стълбове. Източната ниша е заменена с олтарна апсида.

От север е построена квадратна кръщелня (баптистерий) с малък кръстовиден басейн, облицован с мрамор. От юг е построен малък параклис, в който са пренесени мощите на светците.

Южна част с параклиса

Северна част с баптистерий

Сградата е изписана със стенопис, която е един от забележителните паметници на раннохристиянската храмова живопис на Балканите.

Различни находки показват, че е имало изградено селище в близост до църквата. Всичко това е било използвано до XIII век.

 Върху по-високите части по стените има запазени стенописи. Датират се от 6 век и са важна част от развитието в иконостасната система на християнската храмова живопис. Не се виждат лица на изображенията, както и няма надписи, които да определят кои са изобразените светци.

Стенописи от Червената църква, Перущица

 Интересен факт. Християните са преминавали през глвания вход, а тъй наречените езичници, на които предтояло светото кръщени, минавали през страничен вход от север между двете части на сградата - над кръщелнята. Едва след като бивали покръствани, можели да минат като поклонници през главния вход.

 "Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал „Света Богородица“, но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.

Червената църква била богато украсена. Подът ѝ бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.

Днес са запазени само отделни стени и части от купола. Достигнала до наши дни като величествени руини, църквата е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа." 

Направихме пълна обиколка на крама. Вгледахме се във всяка запазена част от нея. Насладихме се на околната природа и по пътя към колата отделихме внимание и на цъфнал мак.

Време е. Предстои ни дълго пътуване до крепостта Моняк. Елате с нас!!!