Чипровският манастир се намира в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина) в долината на Чипровската река на 6 км. от гр. Чипровци и на 30 км западно от Монтана.
След разходката ни в Чипровци се спираме в манастира на Чипровци. До Чипровския манастир се стига по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна. Посреща ни веднага монах от манастира и с първите му думи се чустваме като у дома с прекрасен стопанин. Разказва ни за манастира, за поминъка на района, за болките и радостите от ежедневието...
Чипровският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради. Поради наклонения терен отвън манастира изглежда като внушителна твърдина, а отвътре създава впечатление, че е вкопана в земята. Манастирският двор е в правоъгълна форма, като западните и южните страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени.
В средата на двора се издига манастирската църква на "Св. Иван Рилски", датираща от края на 18в. и обновена през 1829г. Тя е издължена еднопространствена сграда, поликръгла отвътре и шестостенна отвън. Вътрешността на наоса е разчленен посредством 4 арки, носени от пиластри. При преустройството на православните монаси в края на 17в. оргиналните стенописи са покрити с вар, но под белия слой личат геометрични и растителни орнаменти. Иконостасът е резбован и украсен с живопис и позлата, а иконите по него са дело на копривщенския зограф Христо Енчев.
Въвежда ни в храма и насочва вниманието ни към светините му и олтара...Прекланяме се пред частица от мощите на свети Иван Рилски.
Отвежда ни до една от най-интерeсните сгради в Чипровския манастир - 3-етажната кула-костница. В приземния ѝ етаж се съхраняват костите на монасите и загиналите в Чипровското въстание. Паметна плоча до входа на костницата прославя имената на Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Манчо Пунин от село Бистрилица, Върбан Пенев от село Белимел, Панайот Хитов и Филип Тотю. На втория етаж на кулата, до който се стига по оформени външни каменни стъпала, има малък параклис - "Свети Атанасий", чиято вътрешност е изцяло украсена със стенописи.
Кръстта над манастира...
Малко от историята на манастира: "Чипровският манастир е построен от българските католици през 10в. и за периода на своето съществуване разрушаван и възстановяван многократно (в летописите на манастира са отбелязани шест пожара и разрушения). Първото разрушаване на светата обител станало през 1404г. след въстанието на Константин и Фружин. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира, което било след потушаването на Чипровско въстание от 1688г. Тогава е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони. Българското католическо население било принудено да се изсели и манастира запустява.
В началото на 18в. в Чипровският манастир се заселват православни монаси и го преустройват по изискванията на своя обред. Създадени са връзки с някои руски манастири и са изпращани представители в Русия. През 1800г. Руския император Павел I подарява на манастира престолно евангелие със сребърен обков, което днес се съхранява в Националния исторически музей.
През 1806г. Чипровският манастир е плячкосан и опожарен от берковския бей Юсуф паша. През 1818г. отново е съграден, но десет години по-късно пак е изгорен. Поредното възкръсване на Светата обител става през 1829г., като тогава е построена и сегашната църква "Св. Иван Рилски". През 1837 година огънят отново поглъща всичко. И отново градеж, за да дойде последното изгаряне след Освобождението.
По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютява няколко хиляди четници. Самите монаси се включват като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-68 година. През юли 1876г. в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю."
Последна гледка от манастира. Слънцето започва да клони към залез. Време е да се отправим към дома. До скоро си казваме с монаха и с вас!
No comments:
Post a Comment