Защитена местност "Меандрите на Бяла река", село Меден бук Meandrite Byala reka Meden buk

 30 април 2017. Село Меден бук в Източните Родопи на България. Стигаме до където ни позволява пътя и започва нашето пътешествие в Защитена местност "Меандрите на Бяла река".  В селото ни обясниха, че това е пътя, през който трябва да се пресече реката... ВИдяхме, че има брод, но никой нямаше подходящи обувки, за да премине. Решихме да продължим откъм страната, на която се намирахме...

 Малко гледки от първата ни среща с реката и брода през реката...

 Изкачихме се по пътя и след 200-тина метра реката се изпречи отново на пътя ни. Ха решихме, че това може да е щастливия ни избор и да видим меандрите...

 Пътя се виеше пред нас. Отдалечавахме се от реката. Преценихме, че някъде от високо ще се разкрият гледки към нея и ще видим меандрите от високо.

 По пътя видяхме много растения. Някои от тях ендемитни за района, в който се намирахме.

Мащерка, още познато като Бабина душица.

 При едно отделяне от пътя и компанията, за миг се разкри това... Растителността обаче не ми поволи да видя повече.

 Слизайки към пътя някой извика "Хей, Родопска орхидея!" Ето я и нея. Късметлии сме, че сме по времето, когато цъфти... Много, много снимки. Даже прекалено, но пък цветето го заслужава... Защитен вид - снимаме го, за да го запазим вместо хербарий!:)

 Докато бяхме наобиколили орхидеите и снимахме, някой забеляза маскирана богомолка на една клонка... Да призная, в началото не можах да я разпозная. Фотоапаратът ми също ;)... Ето я богомолката с латинското име Empusa Fasciata.

 Rodopi orchid с паяк върху нея...

 След час изкачване, решихме, че по - добър изглед към реката няма да има. Пък и се бяхме отдалечили много от нея. Спуснахме се към началната точка, на която знаехме че трябваше да пресечем реката. В един момент видяхме синя Нива, която пресече реката и най-упоритата дама от кмпанията спря колата. Имаше двама "Родопчани", които веднага се отзоваха на молбата ни да ни помогнат да пресечем реката с тяхната кола. Разказаха ни за мястото. Шест щастливци се качихме в колата и за първи път изпитах движенито по оффроуд... Стигнахме до една точка, от която направих две снимки на Бяла река и една от многото ѝ извивки. Красота!!!

 Обещахме си да се върнем. Имаме контакт на човека, който се отзова и даде дума да ни съдейства в следващата разходка там. Поздрави!