Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец” е разположен по северните склонове на старопланинския Черен връх, върху бигорна скала, на 5 км източно от град Етрополе. През 1858 г. Старата църква е разрушена и на нейно място е построена днешната кръстовидна трикуполна църква. Две каменни плочи, зазидани в основата на новата църква (1858 г.) свидетелстват, че манастирът е основан през 12 век. Храмовият празник на Етрополския манастир „Света Троица” е на Петдесетница, който се отбелязва всяка година на петдесетия ден след Великден.
Етрополският манастир е изиграл важна роля в историческото и културно развитие на България. През 19 век игуменът на манастира Хрисант взема дейно участие в национално – освободителното движение срещу турските поробители. Тук игуменът Хрисант неведнъж е давал убежище на АПостола на свободата Васил Левски. Скривалището на Левски в манастира и днес е свято място за етрополци.
През 16 – 17 век в манастира „Света Троица” се ражда Етрополската книжовна школа, нямаща аналог в българските земи по това време. Град Етрополе и манастирът „Света Троица” се превръщат в най – големия книжовен и просветен център по българските земи на север от Стара планина. Свидетелство за това са откритите до сега 76 тома ръкописи, най – старият от които е Четвероевангелието от 1595 година. Етрополската книжовна школа /16 – 17 век/ се създава благодарение на усърдието и таланта на десетки книжовници, на материалната и морална помощ, която те получават от заможните етрополски жители, от дарители, от многобройни посетители идващи от всички краища на поробена България. Етропослките ръкописи са дело на десетки българи – граматици, орнаментатори, подвързачи. В условията на Османско владичество, когато българския народ е лишен от самостоятелна политическа и духовна власт книжовната школа допринася за съхраняването на българксата народност и език. Тук се преписват основно богослужебни книги, нуждата от които през тази епоха е голяма – четвероевангелия, минеи, требници, триоди, служебници, октоиси.
Най – голям разцвет книжовната дейност на школата достига в първата половина на 17 век, когато тук твори йеромонах Данаил Етрополски. Той е един изключително продоктивен книжовник, изкусен калиграф и художник. В школата творят добре подготвени книжовници – граматик Йоан, Василий Софиянски, монах Рафаил, иконом Йован, поп Йовко, Граматик поп Паисий. Скромността на средновековния книжовник е оставила много етрополски ръкописи без споменаването на техния автор. Ръкописите на Етропослката книжовна школа са издържани в духа на най – добрите постижения на българската средновековна книга. Всички етропослки ръкописи са оформени като книга. Подвързията е правена специално за ръкописите от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. В богатата орнаментална украса на ръкописите са кръстния мотив, птицата и човешкото лице. В тях личат особеностите на етрополското редовно и везано писмо, наречено етрополски калиграфски полуустав. Запазените книги произхождащи от Етрополския манастир будят възхищение както с красиовто си калиграфско писмо, така и с чудните си орнаменти и везани надписи. Етрополският стил на орнаметиране се възприема през 17 век от много книжовници от Средногорието, както и от района на Средна Стара планина. Ръкописите създадени в манастира „Света Троица” се разнасят по цялата българска земя чак до Атонския манастир.
Етрополските икони от 17 – 18 век доказват, че в манастира е съществувало и иконописно ателие. От този период са запазени дестки икони – храмовата икона на манастира „Старозаветна Троица” от 1598 година на зограф Недялко от Ловеч, „Богородица Одигитрия”, „Св. Йоан Предтеча с житийни сцени”, „Христос Вседържител” и други.
Книжовната школа и иконописното ателие на манастира „Варовитец” издигат Етрополе през 16 – 17 век като един от най – важните духовни центрое на България.
Църквата "Света Троица"
No comments:
Post a Comment