Днес сме в село Мандрица. Селото е разположено на десния бряг на Бяла река, в най-източната част на Родопите, на 19 километра южно от Ивайловград и на два километра западно от Луда река, която оформя българо-гръцката граница.
Мандрица е известно като единственото албанско село в България, в което се говори все още странния архаичен албански език от 17 век.
Нашето посещение беше в края на април. Селото е тихо и почти безлюдно. Извесността му идва с комплекса Букор щепи, който има хотел, ресторант и басейн. Насладихме се на вкусни гозби с албански привкус.
След това се разходихме из центъра на селото.
Вижте нашата фото разходка в село Мандрица.
Селото е основано през 1636 г. от трима братя преселници албанци християни, които били мандраджии, от където идва и името на селото.
МАЛКО ИСТОРИЯ:
Много източници сочат 1636 г. за година на основаването на с. Мандрица, позовавайки се на надпис на камък до гробищната църква „Света Неделя”. Легендата разказва, че селото е основано от трима братя албанци-християни от Северен Епир, село Виткучи (Vithkuqi), които приели да снабдяват с продоволствие турската войска и в знак на благодарност, беят им дал и земя – колкото могат да обиколят от изгрев до залез слънце. Издействал им и ферман, според който бъдещото село било освободено от данъци, а на това място турци да не се заселват.
Според други източници първите заселници в Мандрица идват още преди падането на Константинопол под османска власт. В началото на 20 век населението е достигнало 3500 души. В селото е имало две училища, детска градина, 4 мелници, 1 тухларна, множество тахънджииници и други манифактури. Основен поминък на населението е бубарството и отглеждането на тютюн и затова местните къщи са пригодени за този занаят. Те са 3-етажни керпичени къщи. Първият етаж е бил за добитъка, на втория са отглеждани бубите, а хората са живеели на третия етаж. /изт. текст mandritsa.com/
No comments:
Post a Comment