са лалетата.
Годината е 2008. Насладете се на снимките на тези нежни цветя и малко информация за тях.
Латинско име: Tulipa
Популярно име: Лале
Семейство: Лилиеви (Liliaceae)
Цъфтящо, Многогодишно Min t°: -20° Max t°: 30°
Със своята красота и непретенциозност лалетата заслужено заемат едно от водещите места в озеленяването в Европа. И въпреки че са познати отдавна, те никога не стават банални, не омръзват и не престват да бъдат предизвикателство и тръпка както за селекционерите, така и за любителите-градинари.
Лалето (Tulipa) е тревисто луковично многогодишно растение от семейство Лилиецветни. Неговата родина са степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Белорус, някои райони на Русия.
Първи засаждат в градините си това забележително цвете персите, а от тях го вземат турците, които започват селекция и с получените около 300 сорта създават великолепни цъфтящи килими в дворците си. В Европа лалето е пренесено през 1554 година от естествоизпитателя и австрийски посланик в Константинопол Огюст Бусбек.
Първоначално то попада във Виенската ботаническа градина, а през 1570 година е пренесено в Холандия, откъдето започва неговият триумфален поход из градините на Европа.
Лалетата са обичани във Франция, Дания, Белгия, но Холандия надминава всички. В началото на ХVІІ век страната на лалетата е обхваната от истинска "лалемания". По това време вече са създадени много нови разцветки и форми. Всеки селекционер се стреми да създаде свое, неповторимо лале, а цените на луковиците са баснословни - понякога надминават многократно тежестта си в злато. Дори когато първоначалната еуфория поутихва, изкуството на селекцията продължава да се предава от поколение на поколение.
През 1672 година е обявена награда от 100 000 гулдена за този, който успее да отгледа черно лале. Щастливецът е д-р Берле, който кръщава на съпругата си, Роза Берле, тъмнолилавото, почти черно лале, на което идват да се любуват стотици хора.
Към края на ХVІІІ век вече за най-ценни се смятат пъстрите или с няколко оттенъка лалета.
Благоприятните почвени и климатични условия, както и ненадминатата любов към лалето, правят Холандия негова втора родина. И днес тя държи водещите позиции в селекцията, промишленото отглеждане и износа на луковици.
Популярно име: Лале
Семейство: Лилиеви (Liliaceae)
Цъфтящо, Многогодишно Min t°: -20° Max t°: 30°
Със своята красота и непретенциозност лалетата заслужено заемат едно от водещите места в озеленяването в Европа. И въпреки че са познати отдавна, те никога не стават банални, не омръзват и не престват да бъдат предизвикателство и тръпка както за селекционерите, така и за любителите-градинари.
Лалето (Tulipa) е тревисто луковично многогодишно растение от семейство Лилиецветни. Неговата родина са степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Белорус, някои райони на Русия.
Първи засаждат в градините си това забележително цвете персите, а от тях го вземат турците, които започват селекция и с получените около 300 сорта създават великолепни цъфтящи килими в дворците си. В Европа лалето е пренесено през 1554 година от естествоизпитателя и австрийски посланик в Константинопол Огюст Бусбек.
Първоначално то попада във Виенската ботаническа градина, а през 1570 година е пренесено в Холандия, откъдето започва неговият триумфален поход из градините на Европа.
Лалетата са обичани във Франция, Дания, Белгия, но Холандия надминава всички. В началото на ХVІІ век страната на лалетата е обхваната от истинска "лалемания". По това време вече са създадени много нови разцветки и форми. Всеки селекционер се стреми да създаде свое, неповторимо лале, а цените на луковиците са баснословни - понякога надминават многократно тежестта си в злато. Дори когато първоначалната еуфория поутихва, изкуството на селекцията продължава да се предава от поколение на поколение.
През 1672 година е обявена награда от 100 000 гулдена за този, който успее да отгледа черно лале. Щастливецът е д-р Берле, който кръщава на съпругата си, Роза Берле, тъмнолилавото, почти черно лале, на което идват да се любуват стотици хора.
Към края на ХVІІІ век вече за най-ценни се смятат пъстрите или с няколко оттенъка лалета.
Благоприятните почвени и климатични условия, както и ненадминатата любов към лалето, правят Холандия негова втора родина. И днес тя държи водещите позиции в селекцията, промишленото отглеждане и износа на луковици.
No comments:
Post a Comment