21 May 2009

Мадан

Град Мадан се намира в област Смолян. От град Смолян се намира на 30 км и 270 км от столицата София. Разположен е в югоизточната част на Западните Родопи от двете страни на река Маданска, която се влива в река Арда. Градът е общински център с население близо 7000 човека. Приятно и спокойно градче, в което може да се почине на път за град Златоград.

Читалище "Иван Вазов" в Мадан и площада

Читалище

История
Предполага се, че древното име на Мадан е Крушово, а местните жители го наричат Село. Названието "Мадан" е от по-късен период и е свързано с рударството (мадан е арабска дума, маден - означава мина).
Преданието говори, че малкото селце Мадан преди 200-300 години било голямо селище със силно развита примитивна промишленост. Край бреговете на реките имало около 150 "чарка" - работилници и ковачници, в които за двигателна сила била използвана водната енергия посредством витла. Предмет на тази промишленост били различни изделия, от ковашките клинци до мелници за кафе и оръжия. Тези произведения се продавали почти из цялата Турска империя, а оръжието купували българските въстаници. До освобождението от Турско робство селцето било пазарен център, където се разменяли стоки от различни краища на Беломорието и Родопите.
За по-далечното минало няма много данни, но се правят предположения, че Мадан е съществувал от старо време, а може би и в древността.
Доказателство представляват и двата Римски моста, за които се говори, че пътят към Беломорието минавал през тях. Това предположение би могло да се възприеме, като се има предвид удобното географско положение и особенно следите от старото рударство в самия град и в околността, които говорят за интензивна рударска дейност в миналото.
Съвсем тясни галерии от твърде старинен тип, където човек едва може да се провре пълзешком са открити в рудник "Сполука", в горната част на града. При това трябва да се вземат под внимание и намерените в рудник "Бориева" тасоски монети от Трети век пр.н.е.. За времето преди турското нашествие или поне преди помохамеданчването говорят и множество следи, останали от християнството в този край.
Точно в средата на града, от ъгъла, където се сливат Малка и Голяма река, изведнъж се издига бърдо, което и до сега се нарича от местното население Св.Сряда. В неговото подножие била старата джамия на селището, разрушена през 1960г. по градоустройствени причини. На изток от града пък е хълмът Костадин, за когото преданието разказва, че в миналото там е имало манастир. Авторът на няколко бележки в летописната книга на училището, първият учител от 1929г. - Александър Минчев, позовавайки се на преданието, и на следите от старо рударство пише, че преди 300 години селото било много голямо. Махалите около него били образувани от пръсналите се по къшлите маданци, търсещи спасение от нападението на Мехмед Синап. Според старите хора в Мадан върлувала чума на три пъти - в края на XIII и началото на XIX век. вероятно по същото време тук е станало и помохамеданчването. Всички тези бедствия принудили населението да напусне селището и да се пръсне в горите наоколо, образувайки по този начин новите махали.
Повече данни за миналото на Маданския край разкриват следите от старите изоставени рудници. Исторически източници сочат, че добивът на оловна руда датира от IV - V в.пр.н.е.. Още по време на Римското владичество, за работници - рудари са доведени египтяни. Експлоатацията на оловните находища продължава и по време на Втората българска държава (1186 - 1396г.).
В старите руднични галерии са открити рударски пренадлежности от средновековния рудодобив.
През епохата на турския феодализъм, селището е не само рударско, но и търговско и занаятчийско средище на околните махали. Търговията е в ръцете на няколко занаятчии и търговци, които поддържат икономически връзки със Солун, Ксанти, Гюмюрджина и др. Населението отглежда много кози и овце. От получаваната вълна и купуваната от Беломорието такава са тъкани килими, пътеки, одеяла, кеневирени чували и др., които са продавани в Драма, Кавала и дори в Солун. Масовото закупуване и продажба на вълна е било в ръцете на търговци, събирачи, откупвачите на вълна, докато самата обработка: пране, предене на хурки, тъкане на станове и боядисване се е извършвала от местните жени. Източник: madan-bg.com
Към 1850 година Мадан има 400 къщи, като 60 от тях са в пазарното селище, а останалите в околните мадански махали. Горите са изсичани и изгаряни, за да отворят места за селища и ниви. Нивите са на доста голяма надморска височина и са засявани с ръж, ечемик и царевица. И сега има ниви намиращи се на над 1500 метра надморска височина. През турското робство подвижното овцевъдство е масово практикувано от населението на Мадан, като през зимата стадата слизали в низините край Беломорието, а лятото по пасищата в Родопите.
Разходка в Мадан чрез снимки
Фонтанът

Площада на Мадан и фонтана
Общината на град Мадан
Общината на град Мадан
Джамията
Мадан
Джамията в центъра на Мадан
Джамията в центъра на Мадан Джамията в центъра на град Мадан
Река Маданска - минава през центъра на град Мадан. Разделя площада на града от джамията.
Река Маданска Река Маданска
Църква "Св. Георги"
Църква Църквата Св. Георги в центъра на Мадан и паметник
Фонтанът
Фонтанът в центъра на град Мадан
Фонтанът в центъра на Мадан и читалище
Паметник на загиналите в отечествената война, по време на освободителните борби и противофашизма.

Паметник на загиналите във войните-Мадан

Бюст-паметник на Иван Вазов -
посторен по проект "Партньори за местно развитие" в Мадан от 1997 година
Паметник на Иван Вазов в Мадан
Паметник в центъра на Мадан
Паметник и джамия в Мадан
Паметник-Мадан, център
Поточе малко преди Златоград
Поточе в Родопите
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...