Български туризъм : Побитите камъни, Дикилиташ

Природната забележителност "Побитите камъни" се намират на 18 км западно от Варна, на стария път София-Варна, близо до град Белослав. Старото име на тази забележителност е Дикилиташ. Към 11.00 часа на 1 август 2009 г. попаднах на това място след като се връщах от Варна. Разбрах за него от музея на историята във Варна. Не исках да пропусна този феномен. Горещината беше голяма - Слънцето напичаше и сякаш ни казваше вървете си.

В началото има малка постройка, която е в унисон с целия пейзаж наоколо. В нея ни прие уредника на своеобразния музей "Побити камъни". Разказа ни за хипотезите как са се образували колоните, за причудливите им форми и за наименованията на най-известните. Разбира се предложи ни да си купим по една шапка, за да се предпазим от силното слънце. И така започна нашата разходка
"Побитите камъни" е малка пясъчна пустиня, сред която се издигат високо каменни колони. Те достигат височина до 5-6 метра, а дебелината им достига от 0,6 до 2,5 метра. Повърхността на колоните е шуплеста, имат по-малка или по-голяма кухина и често са напукани хоризонтално. Колоните са изградени от варовити пясъчници, съдържащи вкаменелости - нумукити, миди, охлюви. Около колоните се простира пясъка, който придава на местността пустинен характер.

Разположение на групите колони.
Цилинидричните каменни колони в местността Побитите камъни образуват няколко групи, разположени в едно пространство около 50 кв. км. между селищата Белослав, Страшимирово, Слънчево и девненския квартал Повеляново. На юг те достигат Авренското плато, а на север - до склоновете на Варненското плато.
Най-голяма и най-запазена е Централната група. Разположена край шосето Варна-София, тя е най-посещавана. Именно от тази група са и снимките в тази публикация. Тук се издигат няколко стотин стройни колони.

Група колони от другата страна на шосето, отделени от Централната група.

Как са се образували тези колони?
Много учени са правили изследвания. Още през Руско-турската война (1828-1829) коренспондентът в руската армия Виктор Тепляков е впечатлен от побитите камъни. Той предполага, че колоните са останки от древни постройки, но не изключва и възможността те да са естествени образувания.
Английският геолог Т. Спрат твърди, че те са геологическо образувание - резултат от дейността на температурата, вятъра, водата и пясъка.
Геолозите Франц Тоула и Георги Златарски смятат, че те са се резултат от ерозионната дейност върху скалите в тази местност.
Професор Петко Бакалов е на мнение, че колоните са дело на морето и впоследствие са дооформени от дейността на дъжда и вятъра.
Хермин Шкорпил приема, че колоните са образувани от варовити конкреции в пясъчника, които впоследствие били освободени от ерозията.
Коренно различно е твърдението на проф. Васил Радев, според когото каменните колони са коралови образувания. През лютеса, когато климатът е бил почти тропически, в недълбокото морско дъно на това място започнали да растат коралови колонии, които, движени от хелиотропизма, се развивали вертикално по посока повърхността на водата. Същевременно морските вълни са довличали и наслагвали в този риф кварцов пясък, който постепенно ги консервирал и ги превърнал от арагонитова коралова постройка във варовито-пясъчникова и по такъв начин е била разрушена фината структура на отделните корали. Пясъчният грунд, в който стоят колоните, и извънредно правилната им форма влизат в основно противоречие с тази хипотеза, тъй като кораловите рифове, които обикновено достигат грамадни размери, не могат да се закрепят на пясъчно дъно, а от друга страна, никъде в света не са познати рифове с подобна форма.
Грузинският геолог Лео Давиташвили и Красимира Захариева изказват още една биогенна хипотеза за произхода на Побитие камъни. Според тях каменните колони в тази местност имат палеобиологичен характер, т. е. образувани са при участието на някои растителни видове. Около големите многогодишни растения от рода на тропическите мангрови дървета се образували инкрустационни, постепенно нарастващи конкреции. След като растението изгнило, останала кухината, каквато имат повечето колони днес. В подкрепа на своето твърдени авторите на тази хипотеза привеждат фрагментите от вкаменени дървета, които се намират в района на Побитите камъни.

Една от най-популярните в момента хипотези за произхода на Побитите камъни принадлежи на българските геолози Петър Гочев И Стефан Бончев. Според тях през незозойската ера, по-точно през първата половина на терциера, преди около 50 млн. години, в този край имало море, наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на морското дъно се наслоили три пласта. Най-долният пласт се състоял от сиво-жълти мергелни наслойки, довлечени от вливащите се в плиткото морско крайбрежие реки. Над него се утаил вторият пласт - няколко десетки метра дебел слой кварцов пясък, съдържащ много нумулити. Най-отгоре се образувал дебел варовит пласт, богат с различни вкаменелости. След няколко милиона години в резултат на епирогенните движения на земната кора сушата се издигнала и водата се оттеглила. От въздействието на топлината, студа и ерозионната дейност на водата най-горният варовиков пласт започнал да се разрушава. Дъждовната вода, която минавала през него, се насищала с варовик. Тази вода се просмуквала във вертикално направление през долния слой пясък. Разтвореният варовик постепенно се наслагвал в каналите, през които течала водата свързвайки здраво песъчинките. Така се образували каменни кухи стълбове.
С течение на времето горният варовиков пласт бил окончателно разрушен и измит от дъждовната вода, а пясъкът под него - отвят от ветровете. Останали да стърчат каменните стълбове. Авторите на тази хипотеза заключават, че Побитите камъни са се образували подобно на пещерните сталактити с тази разлика, че вместо в пещерна кухина те се оформили в пясък - един вид земни сталактити.
И така въпреки многото хипотези за произхода на Побитите камъни нито една от тях не дава окончателно обяснение за образуването на колоните и те все още продължават ревниво да пазят своята тайна.

А сега ви оставям с красотата на това място, пресъздадена в следващите снимки. Не давам имена на никоя от колоните. Нека сам всеки даде име, защото всеки един е различен както всяка една колона по-долу. Приятна разходка!