Пътувайки от Църногорки манастир за Перник минах през село Бегуновци и от пътя забелязах върха на една стара църква. Зарадвах се, че ще мога да видя още една стара църква в този район. За съжаление църквата Свети Никола Летни, село Бегуновци, беше затворена. Личеше си, че скоро не е отваряна. Дворът и дори беше разграден, но иначе като цяло църквата стоеше запазена. Нищо не можех да разбера за църквата, пред която стоях. Обиколих я, направих няколко снимки. На входната врата видях една пролука, през която успях да вмъкна част от обектива и да щракна вътре, за да видя поне в какво състояние е. Може и сами да видите от снимките по-долу.
Затръгвах си и стопанинът на къщата, стояща до църквата ме посрещна и се заговорихме. Каза, че от 10-тина години църквата почти не е отваряла врати. Оплака се, за обезлюдаването на селото. Каза, че се е опитал да направи църковно настоятелство и за известно време е успявал да събира хората на празници, биейки камбаната. Назова името на църквата: "Свети Никола Летни, село Бегуновци". Обясни ми разликата за този светец от Свети Николай (6 декемри). Свети Никола Летни се празнува през май месец.
Тръгнах си с тъга, но и с радост, че все пак има хора, които макар и трудно се грижат за българските църкви в забравените малки селца.
Поздрав за този човек!
Затръгвах си и стопанинът на къщата, стояща до църквата ме посрещна и се заговорихме. Каза, че от 10-тина години църквата почти не е отваряла врати. Оплака се, за обезлюдаването на селото. Каза, че се е опитал да направи църковно настоятелство и за известно време е успявал да събира хората на празници, биейки камбаната. Назова името на църквата: "Свети Никола Летни, село Бегуновци". Обясни ми разликата за този светец от Свети Николай (6 декемри). Свети Никола Летни се празнува през май месец.
Тръгнах си с тъга, но и с радост, че все пак има хора, които макар и трудно се грижат за българските църкви в забравените малки селца.
Поздрав за този човек!
No comments:
Post a Comment