01 March 2010

Честита Баба Марта!


Български празник, който се корени далеч в нашата история, от времето на нашите Канове... Кубрат, Аспарух...
Легендите за мартеницата са няколко, символиката също.
Ето няколко реда за Символиката на Мартеницата от „Българска Орда - 1938” на Весела Младенова:
"Първият ден от третия месец в годината е празник за нас, българите. На този ден се кичим едни други с мартеници, като си пожелаваме здраве, успехи, мир и любов. Жестът, с който мартеницата се закичва близо до сърцето на ближния, е благословия – една вечна благословия за живот, неподвластна на времето.
Това е един жизнерадостен празник, пазен хилядолетия в родовата памет на българите и свързан със символиката на древното космологично мислене, което за наш укор потъва в забрава и дори на пазара се заменя с “кичова символика”*
* От няколко години на пролетния пазар се продават черни рогоноси маски вързани с мартеница. Кой разрешава това производство? Кой печели? Децата свързват този отрицателен образ с някакъв филмов герой, който играел положителна роля??? Аз наричам това “кинопазарна кичовщина”. Рога и копита не пазят, а препъват!
Обикновено произходът на мартеницата се тълкува съобразно древната българска легенда за Кана Кубрат и петте му сина – Боян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек, които се разделили под напора на хазарите, за да търсят земя, в която да живеят свободно. Мартеницата прелетяла с тях в Европа като символ на единството, братството, вярата, надеждата и любовта.
Не са малко опитите за тълкуване символиката на мартеницата. Интересно е предложението на д-р Спас Спасов на страниците на списание “Ави-Тохол”, вероятно изхождайки от символиката на воинския живот, и свързва произходът на мартеницата с победата на Кана Аспарух над византийския император Константин IV Погонат в 681 година. Според него мартеницата е секретно писмо (древно възлово писмо “кипу”), разделено върху две върви с различни цветове: бял – цветът на жреческото съсловие и червен – цветът на царя и на воините.
Мартеницата съдържа в себе си основни символни елементи на древното космологично мислене на конните племена и народи. Както знаем, те са били носители и изповедници на древното еднобожие, която религия е била универсална, проста, необременена от философски спекулации.
Първият символен елемент е цветът – бял и червен. Както се посочи: едно тълкувание вижда в червения цвят царския цвят, а в белия – жреческия цвят. Според друго тълкувание това са цветовете на смъртта (земната смърт – червен цвят) и живота (небесния, отвъдния живот – бял цвят). Някои виждат символиката на цветовете свързана с древния слънчев календар, който са употребявали нашите прадеди. Цветовете: черен, червен, жълт, син и бял се тълкуват като цветове на петте календарни цикли, които обхващат сътворението и еволюцията на света. Георги Кръстев и “Символи на боговете” дава следното тълкувание на белия цвят – той е символ на живота и раждането – това е цветът на бялото несварено яйце, от което според вярата на древните люде, е произлязъл света. С тази вяра за произхода на живота са свързани обредите с бели яйца на Игнажден и Еньовден. Червеният цвят пък е цветът на Бога-Творец, Владетеля-Царя, Разума. Обредите с червените варени яйца са свързани с вярата във вечния живот (смърт-възкресение) на Възкресение Христово.
Следователно мартеницата обединява символите на двата цвята – вярата в Сътворението и вярата във вечния живот: Възкресението.
Вторият символен елемент е възелът. Обикновената, най-древната и автентична форма на мартеницата е тази: два конеца, бял и червен, усукани, завършват в двата края с пискюли. Пискюлът се образува като в края се прави възел и се поставя брада от конеца. Белият и червеният конец се усукват и се връзват в средата на възел-панделка, и се закачат с карфица на дрехата.
Възелът е космичен символ – символът от небесния архитектурен план – това е центърът на Галактиката, център на живота. Възелът като космически символ присъствува и в украсата на коня – опашката на коня вързана на възел – това изображение на коня е типично за цивилизациите на конните народи: нека само да припомним мадарският конник, тракийските оброчни плочки, изображенията на светците-воини-конници Св. Георги и Св. Димитър (икони). Забележителното е, че Св. Георги винаги е изобразяван на бял кон, а Св. Димитър – на Червен кон (много рядко на бял кон). Опашките на конете в посочените барелефи, както и в по-древните икони на светците-воини, са завързани на възел. Вероятно възелът в мартеницата е символ на конника, още пътешественика. И тук е загадката – дали символът се отнася до земен пътешественик или до небесен пътешественик? Нима не е възможно мартеницата да е дошла с нас от космоса, от космическия възел, от центъра, където се е зародил живота?
Третият символен елемент е човешката фигура, която наподобява пискюла. Мартеницата символизира сътворения човек, още единството на човешкия род. Във всеки случай в древната форма на мартеницата, която и днес се повтаря, присъстват две фигури – мъжка и женска. В Библията, книга Битие, глава 1, стих 27 четем: “И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори”.

Ала мартеницата е по-древна от Библията, понеже нейните преносители – конните племена са много по-древни жители на планетата Земя. Следователно мартеницата играе роля на Слово Божие – информация, която трябва да бъде предадена и запомнена от човеците, и която несъмнено е била извор на древното писмено и изобразително изкуства.
Това са трите основни символни елемента на мартеницата. За древните българи тя е Слово Божие, в което е запечатана точна информация за сътворението на света и човека; идеята за вечен живот. Бог сътвори света с любов и всичко, което Бог сътвори беше добро и хубаво. Нека с вяра в доброто, мира и любовта и вечния живот да кичим мартеницата всяка година." изт.текст

Честит Празник, Българи!
Накичете се с мартеница за здраве и късмет!
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...