11 October 2012

Одранишки манастир "Свети Свети Петър и Павел"

Одранишки манастир
Неделен ден, време за разходка (8.10.2012). Отдавна искам да посетим този манастир, затова ентусиазирано тръгваме. Минаваме преди това през Гигинския манастир, който ни е редовна дестинация. Погледнахме преди да тръгнем прекия път между двата манастира. Минаваме през селата Гигинци-Еловдол-Габров дол-Мурено-не усетихме как сме преминали през Горна Врабча и пътя ни отведе до Дивля. Селото е павирано - то се слави със своите майстори на павирането и реденето. Спираме за малко и разбираме че тук е живял Владимир Димитров - Майстора. В това село минаваме през мост, на който има дървена статуя на Светите братя Кирил и Методий. Продължаваме към Одраница. Малко след село Горна Глоговица пътя става селски неасфалтиран. При внимателно каране може да се продължи към манастира. Има табела преди село Одраница, която ни отвежда по посока на манастира. За съжаление след това интуицията или пък водач ви отвеждат до мястото, където е скътан манастира. Наистина е така. Красив, малък и поддържан манастир се разкрива пред нас. За съжаление портите са затворени. Можем да огледаме само отвън и да се насладим на всичко наоколо.

Одранишкият манастир се намира в Ерулската планина. Възстановен през 1999-2000 година, днес манастира изглежда като малко имение с една църква и два параклиса. Има къща за живеене, която е в стар български стил.
За нас манастира остана затворен, нищо че малко по-нагоре има дървена табела, на която пише: "Манастирът е отворен всеки ден от 8-18 часа", и се изреждат няколко забрани за територията на манастира, няма опции за преспиване.
Манастирксата порта и дувар, вижда се покрива на църквата
Правим разходка около манастира. Има много овощни дръвчета, с много плод, забелязваме в далечината различни видове птици.
От височината успяваме да направим една снимка с приближение на църквата.
Одранишки манастир - църквата
Движим се по билото над манастира, по посока аязмото. Поглед към манастира и неговите рибарници, във водите забелязахме пъстърва.


 Намираме се пред аязмото. Няма как да разберем за чудесата на водата, която е тук.

Изтегляме колата и сме готови за път. Последен поглед към манастира. Обещаваме си да дойдем отново тук  с надеждата, че следващия път ще можем да влезем и да запалим по свещица. До скоро!
Ето и посещението ни отново в това красиво кътче на България - Еролска планина и Одранишки манастир.
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...